Алергичният ринит е често срещано хронично заболяване, което обикновено манифестира в детска възраст. Засяга деца над 2-годишна възраст, като най-често се проявява във възрастта 4-6 години.
За последните 20 години се регистрира удвояване на заболеваемостта, като тя е по-голяма в развитите страни. В проценти нещата стоят по следния начин: при 6-7-годишните – достига до 14%, а при 13-14-годишните – до 40%.
Алергичният ринит настъпва в резултат от IgE медиирана реакция на организма към различни алергени, намиращи се в околната среда или у дома. Характерно е, че при развитие на свръхчувствителност към алергени, намиращи се в дома, симптомите се проявяват целогодишно. Такива са например микроакарите, намиращи се в домашния прах, домашните любимци и други.
При развитие на сенсибилизация към алергени от околната среда се наблюдава сезонност на оплакванията – например, когато настъпва цъфтежа на конкретни дървета и треви. Хранителните алергени не предизвикват алергичен ринит и риноконюнктивит.
Въпреки, че симптомите на алергичния ринит се разпознават лесно, той често остава недиагностициран. Оплакванията включват:
- Отстрана на носа: хрема с воднист секрет, запушен нос, кихане, сърбеж;
- Общи: кашлица, отпадналост, неразположение, дразнене и болки в гърлото, хъркане, дишане с отворена уста.
Симптомите при алергичния ринит могат да включват не само оплаквания отстрана на носа, но също и такива като кашлица, неразположение. В някои случаи се нарушава ежедневната дейност на детето, в това число и концентрацията му в училище.
Оплакванията, които съпровождат алергичния ринит, са неспецифични. Те се наблюдават и при някои други заболявания, като остра вирусна инфекция на горните дихателни пътища. Продължителността им обаче е различна. При вирусните инфекции симптомите не продължават повече от 10 дни. Поради тази причина при деца, които повече от 10 дни са с хрема, запушен нос, кашлица, кихане, както и такива, които изглежда, че „непрекъснато са болни” или влизат „от инфекция в инфекция”, трябва да се обмисли диагнозата алергичен ринит.
Други по-редки причини, които довеждат до описаните симптоми и трябва да се вземат под внимание в диференциално-диагностичен план, включват: аденоидна вегетация, чуждо тяло, девиация на септума на носа, полипи.
Какво се открива при прегледа?
Класическата находка при прегледа на детето включва:
- Тъмни кръгове под очите – те могат да са резултат от лек оток;
- "Алергичен поздрав” (allergic salute) – детето търка носа си в посока нагоре с длан в опит да облекчи силния сърбеж;
- "Алергична гънка” – представлява напречна бяла линия по средата на носа, образувала се в резултат от непрекъснатото търкане на носа;
- Зачервяване и сълзене на очите – признак за алергичен конюнктивит.
Какви тестове могат да се използват за поставяне на диагнозата?
Важно е целенасочено да се търси алергенът, който предизвиква оплакванията. По този начин родителите могат да вземат съответните мерки, за да предотвратят експозицията при детето. Кожните алергични проби и измерването на специфичните IgE антитела в кръвен серум имат еднаква прецизност и могат да се използват като диагностични тестове. Те се извършват в амбулаторни условия. Все пак при кожно алергичните проби резултатът до голяма степен зависи от правилното изпълнение и опита на лекаря.
При съмнение за алергичен ринит или риноконюнктивит се препоръчва да се изследва за свръхчувствителност към различни въздушни алергени – микроакари, полени, треви, животни и други, в зависимост от конкретните оплаквания при детето и сезонността. Не се налага провеждане на други изследвания при неусложнениете случаи. Когато лечението не постига необходимите резултати, се препоръчва консултация със специалист уши-нос-гърло с оглед извършване на други, високоспециализирани изследвания.
