Алергичният ринит обичайно настъпва в ранна детска възраст и представлява Ig E – медиирана реакция, към различни алергени. От алергичен ринит се страда и през зимата.

 

Какво се установява при прегледа?


Децата с алергичен ринит имат редица симптоми допълващи клиничната картина.
Още по време на огледа може да се установяват някои особености:


При оглед на главата и шията, около очите може да се наблюдава оток по долния клепач. Напречна гънка по долната трета на носа, поради честото триене и почесване (децата често потриват нос в областта на ноздрите, като движат ръка нагоре към върха на носа и това води до характерно прегъване на носът).

  • Очи – те са зачервени в различна степен, с хипертрофирали конюнктиви в тарзалната зона. Може да се наблюдава и сълзене. В по-тежките случаи при интензивно разчесване е възможно развитие на катаракта.
  • Уши – необходимо е да се изследват, за да се изключи наличието на хронична инфекция на средното ухо. Въпреки че не е изяснена ролята на алергичният ринит по отношение на средния отит, след като се започне лечение на ринита, намалява честотата на инфекициите на ушите.
  • Нос – носните конхи са уголемени и лигавицата е с бледо синкаво оцветяване в резултат на отока. Обичайно се установява бистра водниста секреция. В случай на подлежаща активна бактериална или вирусна инфекция, секретите придобиват жълтеникава или зеленикава оцветка. Може да се открие засъхнала кръв поради травмата от честото разчесване.
  • При децата рядко се наблюдават полипи, но в случай че се установи такъв следва по-подробно изследване – оглед с помощта на риноскопия и при деца задължително се изключва наличието на подлежаща муковисцидоза.
  • Устна кухина и гърло – оглежда се съзъбието, наличието на промени в цвета на резците и оформянето на готическо небце е насочващ признак за хронично дишане през устата. Нарушенията на захапката и малоклузията също се асоциират с това.

Наличието на малки повдигнати образувания по задна фарингеална стена е признак на фоликуларна хипертрофия на мукозната лимфоидна тъкан в резултат на назалната конгестия.


Особено внимание се обръща на размера на тонзилите, който индиректно ориентира и за размера на аденоидеята. Наличието на аденоидна вегетация (силно уголемена „трета сливица“), може да протича със симптоми сходни на алергичния ринит. Хроничният оток на носната лигавица, в резултат на аденоидна хипертрофия също е често срещано при малки деца с рецидивиращи средни отити и синузит.

 

Референции:

1.Pediatric Allergic Rhinitis Treatment & Management, Jack M Becker, MD; Chief Editor: Harumi Jyonouchi, MD

2.Pediatric allergy,Editors: Donald Leung, Cezmi Akdis, Leonard Bacharier, Charlotte Cunningham-Rundles, Scott Sicherer, Hugh Sampson