Алергичният ринит засяга обикновено деца на възраст 4-6 години. Той представлява реакция на свръхчувствителност на организма спрямо различни въздушни алергени, намиращи се в околната среда и в дома. Най-честите симптоми са: водниста хрема, запушен нос, често кихане, зачервяване и сълзене от очите, както и някои общи прояви – кашлица, отпадналост, неразположение, проблеми в училище и други. (Към първа част от материала...)

 

В какво се състои лечението?


Подходът при доказан алергичен ринит или риноконюнктивит включва: обучение на родителите и детето, избягване излагането на тютюнев дим, медикаментозна терапия.

 

При медикаментозното лечение се препоръчва стъпаловиден подход, в зависимост от клиничната картина на детето, тежестта на оплакванията, наличието на друго подлежащо алергично заболяване, като бронхиална астма и други.

 

Избягването експозицията на алергени

Несъмнено избягването на алергените има положителен ефект за облекчаване на симптомите. Това се доказва от факта, че при деца с алергия към полени, в периодите без цъфтеж нямат оплаквания. В каква степен обаче трябва да се избягват алергените и каква е минимално разрешената експозиция все още не е точно установено.

 

Освен това невинаги в „реалния” живот е възможно да се предотврати изцяло експозицията на някои алергени, например микроакарите. Препоръчва се обаче матраците, възглавниците, одеалата, които използва детето, да са покрити, така че да се намали експозицията на микроакари. Освен това покривките трябва ежеседмично да се перат при температура над 55оС.

 

При животинските алергени единственият начин за намаляване на експозицията и съответно реуциране на симптомите е раздялата с домашния любимец.

 

Експозицията на сезонни алергени – например полени може да се намали посредством използване на климатични инсталации, както и пречистващи филтри на въздуха в помещенията. Необходимо е избягване на продължителния престой на открито в моментите, когато цъфтежът е най-силен. При всички случаи обаче избягването на експозицията, доколкото това е възможно, има положителен ефект при контрола на заболяването.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Медикаментозна терапия

Използването на антихистамини редуцира оплакванията, като хрема, запушен нос, зачервяване на очите, сърбеж. Те са две групи – първа и втора генерация, като при последната има по-слаб седиращ ефект и затова тези медикаменти се препоръчват по-често. Могат да се използват под формата на сиропи, капки, таблетки, както и като локални средства – капки за очи или за нос. Антихистамините имат добър ефект при неусложнените и леко протичащи случаи.

 

За облекчаване оплакванията от страна на носа при по-глемите деца могат да се използват назални деконгестанти под формата на капки, спрейове, гелове. С тяхната употреба трябва да се внимава, като те не трябва да се използват за повече от 5-7 дни.

 

При по-тежка клинична картина може да се използват назални кортикостероиди, като те могат да се използват в комбинация с пероралните антихистамини. Най-честият страничен ефект от назалните кортикостероиди е кървенето от носа (17-23%). Счита се, че това се дължи по-скоро на спрея, който впръсква медикамента под налягане, предизвиквайки локална механична травма на съдовете.

 

Левкотриеновите рецепторни анатагонисти също могат да са ефективни в някои от случаите на алергичен ринит. Тяхната ефективност е подобна на тази на антихистамините и е по-слаба от тази на назалните кортикостероиди.

 

При тежките и лошо контролирани случаи може да се препоръча провеждане на имунотерапия с IgE антитела, прилагани по схема подкожно. Лечението обаче е скъпо и дискомфортно за пациентите, тъй като се налагат ежемесечни подкожни инжекции.