Афективно-респираторните пристъпи или т.нар. захласване е драматично събитие за всеки родител. Обикновено те настъпват между 6-месечна и 1-годишна възраст и се задържат до 4-6 годишна възраст. За да се разбере етиологията на пристъпа, трябва да се вникне в името му - афектът по своята същност представлява много силна емоционална реакция, която е извън контрола на човек. Респираторни са тези процеси, които са свързани с дишането. Така, афективно-респираторният пристъп е състояние на силна емоционална възбуда, по време на която настъпва нарушение в процеса на дишане.

1. Какво се случва по време на пристъпа?

Той настъпва при много силен плач на детето, изразяващ гняв или недоволство от факта, че нещо му е отказано. По време на това силно изразяване на емоция детето изведнъж притихва, като остава с отворена уста, без да издава никакъв звук. За около 30-45 секунди дишането спира, а детето пребледнява или посинява. Най-общо пристъпите се делят на две групи – бледи и сини:


  • „Белите” афективно-респираторни пристъпи настъпват, ако детето падне или се удари силно. Болезното усещане настъпва толкова бързо, че детето не може дори да заплаче. В резултат то губи съзнание и се отпуска, сърдечната дейност се забавя. Този тип пристъп напомня припадъка при възрастните.
  • „Сините” пристъпи настъпват на върха на негативна емоция при детето, като несъгласие, гняв, обида. Във възрастта от 1,5-2,5 години този тип пристъп е по-често срещаният. По време на силен плач на върха на инспириума детето неволно задържа въздуха в белите си дробове. В резултат се наблюдава цианозиране (посиняване), най-често около устата. Понякога се появява хипертонус или обратното – понижен мускулен тонус. В резултат на което тялото на детето съответно се извива като дъга или обратното – отпуска се. Въпреки изключително драматичната картина (особено за родителите), детето обикновено се свестява спонтанно.

2. Опасни ли са афективно-респираторните пристъпи?

Пристъпите имат доброкачествен характер и при иначе здраво дете не довеждат до сериозни последици и усложнения. Необходима е консултация с детски невролог, ако пристъпът се повтори повече от веднъж в рамките на седмица, както и ако има необичайни съпътсващи състоянието симптоми.

 

Родителите могат да се намесят по време на един такъв афективно-респираторен пристъп и да предотвратят прогресията му. Това може да стане чрез издухване на въздух към лицето на детето, напръскване със студена вода, „гъделичкащи“ движения по ръчичките. След като детето се раздиша, можете да го успокоите, като му говорите със спокоен глас. Трябва да избягвате да показвате страх пред детето, колкото и да е трудно това в такъв момент.

 

NEWS_MORE_BOX

 

3. Афективно-респираторен гърч

Понякога афективно-респираторния пристъп се последва и от гърч. Ако детето не си поеме въздух за повече от 60 секунди по време на пристъпа, то припада. В медицинската практика това състояние е известно, като атоничен неепилептичен пристъп. То е резултат от продължителното хипоксично състояние на мозъка и има предимно протективен ефект – когато човек припадне, консумацията на кислород от мозъка е много по-ниска.

 

Атоничната фаза се последва от тонична. Мускулите в тялото се съкращават, в резултат от което тялото на детето се извива като дъга. Ако хипоксичното състояние продължи, започват спазмите. Те се изразяват в потрепервания на крайниците и на цялото тяло.

 

По същото време, поради липсващото дишане, в тялото се натрупва въглероден диоксид, който е мощен стимулатор на дихателния център. Последният се възбужда и изпращя импулс до дихателната мускулатура, в резултат от което настъпва вдишване и дихателната дейност се възстановява. След такъв пристъп обикновено детето заспива за 1,5-2 часа. Обикновено тези пристъпи не застрашават живота на детето. Въпреки това се препоръчва консултация със специалист – детски невролог.