Аденовирусите са широко разпространени и възприемчивостта е всеобща, но се срещат най-често сред деца на възраст от 1 до 10 години. Те причиняяват 5 до 10% от фебрилните състояния. Засягат предимно горни дихателни пътища, конюнктивитe и лимфните възли т.е. причиняват фарингити, тонзилити и конюнктивит.


Заболявания, причинени от аденовируси, се срещат целогодишно, като респираторните инфекции имат есенно-зимна сезонност. Предава се по въздушно-капков или фекално-орален път, чрез директен контакт със замърсени ръце. Източник са болните с клинични прояви. Вирусите са доста устойчиви във външна среда, но са силно чувствителни на дезинфектанти.


Аденовирусите са ДНК – вируси, като съществуват над 60 серотипа, групирани от A до G. Конкретни серотипове се асоциират с определена клинична картина и преференциално засягане на дихателна система, стомашно-чревен тракт, отделителна система или конюнктивите. Това се дължи на различния клетъчен тропизъм, който проявяват различните серотипове. След инфектиране започва силна имунна реакция, свързана с продукцията на специфични неутрализиращи антитела.


Какво е клиничното протичане?

След заразяване следва инкубационен период за около седмица (2-9 дни).
В зависимост от конкретния серотип и възрастта на детето могат да се наблюдават следните прояви:

  • Остра респираторна инфекция, най-типична за есенно-зимния сезон, засегнати са основно възрастни и деца в предучилищна възраст. Началото е остро, с температура, втрисане, хрема, кашлица и болезнено гърло. Конкретно серотип 7 при децата може да причини фулминантен бронхиолит или пневмония. Протичането обичайно е под формата на лек фарингит или трахеит.
  • Фарингоконюнктивална треска – особена форма, характерна за детските колективи, протича на малки взривове. Децата са с възпаление на конюнктивите, фарингит, хрема, увеличени шийни лимфни възли и фебрилитет. От начало засягането на очите е едностранно, като постепенно се обхващат и двете очи. Продължителността е около 3-5дни.
  • Епидемичен кератоконюнктивит представлява силно заразна форма, чието разпространението става най-вече при употреба на заразени общи кърпи, хигиенни пособия, инструменти в козметичен салон, кабинет или отделение, ръцете на здравен работник и др. След около седмица инкубационен период едното око се зачервява, появява се обилно слъзоотделяне, като се засягат и двете очи в рамките на седмица. Засегнатото око има усещането за чуждо тяло, възможно е да е налична фотофобия, сълзене след около 4 дни се появяват улцерации. Парааурикуларните лимфни възли са увеличени. Възможно е образуване на псевдомембрани, които трябва да бъдат отстранени. Процесът е самоограничаващ се, но е възможно настъпване и трайни корнеални промени, с леко засягане на зрението. При някои пациенти се развиват субепителиални инфилтрати във фазата на оздравяване. Те могат да се задържат с месеци след оздравяването.
  • Хеморагичен цистит - засяга момчетата два до три пъти по-често (за разлика от бактериалния хеморагичен цистит, при който страдат предимно момичета). Децата се оплакват от болка, парене, дискомфорт и чести позиви за уриниране. Появява се самоограничаваща се хематурия (кръв в урината, която се представя с червеникаво оцветяване), отминава за около 3 дни. При преглед липсват структурни промени по пикочо-отделителната система.
  • Чревни прояви – остър мезаденит, може да имитира остър хирургичен корем и протича с повишена температура, катар на горни дихателни пътища и остри болки в корема.
  • Аденовирусите са особено опасни за имунокомпрометирани пациенти. При тях протичането е особено тежко, с хеморагичен, цистит, нефрит, пневмония, хепатит с чернодробна недостатъчност.

Как се поставя диагнозата?

  1. Назофарингеален, конюнктивален или ректален секрет или смив, фекална проба, урина или бипсичен материал. Вирусът е стабилен е за пренасяне в стандартните хранителни среди. Със съответния материал  могат да се изолират клетъчни култури.
  2. Най-евтини и достъпни за изпълнение са тестовете за доказване нарастване титъра на специфични антитела (IgM). Ако диагнозата ще се поставя серологично, титърът на антитела следва да се изследва възможно по-рано в хода на инфекцията, след което изследването се повтаря след 2-4 седмици и се следи за четирикратно нарастване.
  3. Използват се все по-широко техниките ПСР и както и антигенни тестове за доказване.