Аденовирусните инфекции протичат с разнообразна клинична картина в детска възраст, с прояви от страна на респираторния тракт, храносмилателната система и очите. Вирусите от тази група се характеризират с висока устойчивост в околната среда. Те лесно се предават от дете на дете особено в затворени колективи, каквито са детските ясли и градини.

 

Механизмът на предаване на инфекцията е въздушно-капков (при симптоми от страна на респираторния тракт) и фекално-орален (при прояви от страна на гастроинтестиналния тракт). Инкубационният период (времето от заразяването до изявата на първите симптоми) варира от 2 до 10 дни, като болните деца отделят вируси в околната среда до 14 дни след появата на първите симптоми.


 

Инфекцията на храносмилателната система се среща целогодишно, докато засягането на дихателната система зачестява през зимата. До 5-годишна възраст повечето от децата са изкарали поне една аденовирусна инфекция. Преболедуването създава типовоспецифичен имунитет, което означава, че е възможно повторно заразяване с друг серотип на вируса.

 

Какви са симптомите?

Повечето от инфекциите протичат асимптоматично. Когато има клинична изява, обикновено тя е разнообразна и зависи от конкретния серотип, който е предизвикал заболяването.

 

  • Дихателна система. Обикновено симптомите са грипоподобни и включват повишена температура, кашлица, хрема, зачервено гърло. В кърмаческа възраст клинината картина е по-тежка и може да наподоби тази при коклюшна инфекция – с наличие на апноични паузи, по време на които дишането на детето спира за няколко секунди и се развива цианоза.

Аденовирусната пневмония се развива при по-затегнато протичащите случаи. По правило тя е интерстициална (засяга тъканта между алвеолите). Често става причина за възникване на бронхиална хиперреактивност с наличие на чести епизоди на бронхообструктивен синдром (свиркащо дишане), които могат да продължат няколко месеца след преболедуване.

 

  • Конюнктивит. Той може да е едностранен или двустранен, като се съпровожда с повишена телесна температура и увеличени шийни лимфни съзли.
  • Гастроентерит. След ротавирусните инфекции аденовирусните заемат второ място по честота в кърмаческа и ранна детска възраст като причина за развитие на гастроентерит. Заболяването обикновено започва с повръщане и повишена телесна температура. След известно време се появяват многократни воднисти изхождания, настъпва токсико-инфекциозен синдром и опасност от обезводняване.

 

Какви са усложненията?

Увреденият епител на дихателната и храносмилателната система лесно може да се колонизира от патогенни бактерии. Наслагването на бактериална суперинфекция може да усложни хода на заболяването. Рискът от дисеминиране на инфекцията и засягане на други органи (сърце, бъбреци, панкреас, черен дроб, ЦНС) е повишен при новородени и недоносени деца.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Каква е диагностиката на заболяването?

За разлика от останалите вирусни инфекции, при аденовирусните често се наблюдава силно изразена възпалителна реакция с наличие на левкоцитоза, ускорено СУЕ, силно повишен CRP. Аденовирусите могат да се изолират от храчка, очен секрет, изпражнения, урина и да се докажат чрез специфични лабораторни методи, като ELISA, PCR, имунофлуоресценция.

 

С какво може да се обърка?

При наличие на конюнктивит, температура, увеличени шийни лимфни възли в диференциално диагностичен план е необходимо да се изключи болестта на Кавазаки, както и Епщайн-Бар вирусна инфекция.

 

Каква е терапията и профилактиката?

Заболяването е самоограничаващо се. Специфична терапия за вирусната инфекция до момента не съществува, предприема се единствено симптоматично лечение. За предпазване от заразяване се препоръчва спазване на добра хигиена с често миене на ръцете, избягване на затворени помещения, където се събират много хора особено през зимата, изолиране на децата с остра изява на заболяването. Специфична ваксина до момента не е разработена.