През летния сезон се наблюдават по-често стомашно-чревни инфекции. В голямата си част те се дължат на предаване на заразата по фекално-орален път. Много често въпреки старанието на родителите инфекцията не може да се избегне и детето се разболява, точно по време на семейната почивка.

 

Защо все пак се случва заболяването? Можем ли да направим нещо, какво трябва да знаем за летните инфекции, за да предотвратим усложненията за детския организъм от дехидратирането, до което водят и какви са правилните грижи за болното дете...


 

На тези въпроси изчерпателна информация даде д-р Снежа Шаламанова на организирания от Puls.bg Форум за бременност и детско здраве в края на април. В поредица публикации представяме нейната презентация оттогава...

Ентеровирусите се предават чрез замърсени ръце, хранителни продукти, предмети от външната среда, водни басейни...

Инкубационният период на инфекциите е около 5 дни, като в някои редки случаи стига до 15 дни.

Инфекцията може да протече под формата на:


1. "Летен грип"
2. Ентеровирусен екзантем
3. Херпангина
4. "Ръка, крак, уста" синдром
5. Асептичен менингит;
6. Енцефалит;
7. Паралитична болест
8. Миокардит;
9. Неонатални инфекции.

(Към първата публикация: Летни инфекции – кои са причинителите им?)

 

Първите четири клинични форми се срещат най-често даже и под формата на епидемични взривове, като всяка година преобладава една от тях. Невроинфекциите се срещат по-рядко и като цяло имат доброкачествен ход на протичане и обикновено завършват с оздравяване за 10-15 дни. В някои случаи обаче протичат тежо с висока смъртност и това се обуславя от вирулентността (степен на патогенност) на ентеровирусите и от количеството им, което попада в организма. Миокърдитът и неонаталните инфекции са много тежки инфекции и обикновено завършват с фатален изход, но се срещат изключително рядко.

1. Най-често срещаните инфекции, причинени от неполиомиелитни ентеровируси протичат или започват като грипоподобно заболяване - с втрисане, висока температура над 39,0 оС, която трудно се повлиява от прилаганите противотемпературни лекарства, главоболие, силна отпадналост, общо неразположение, болки по ставите и мускулите. Може да има повръщане, леко изразена диария, болки в корема. Оттук е и името „летен грип“.

2. Ентеровирусен екзантем – така описания летен грип, но след 1 до 3 дни се появява обрив, който започва от лицето, след което се разпространява по тялото и крайниците и се задържа часове до няколко дни. Има полиморфен характер, т.е. може да бъде под  формата на петна, които са на нивото на кожата, над нивото на кожата, или мехурчета, или по-големи петна, леко надигнати както при уртикария, по рядко хеморагичен/под формата на кръвоизливи/. Болеста продължава 7-10 дни и се причинява от еховирус тип 9.

3. Херпангината се причинява от група А коксакивируси. Основно засяга децата на 2-10 годишна възраст и се характеризира с повишена температура, болки в гърлото при преглъщане и спонтанни, често се съчетава с повръщане и болки в корема. При преглед по небните дъги, твърдото небце, увулата  се виждат малки везикулки (мехурчета).

4."Ръка, крак, уста” синдром се манифестира с афтозни изменения  по езика и букалната лигавица и обриви по дланите и ходилата и се предизвиква от група А коксакивируси, но в някои взривове са изолирани и коксаки В вируси. Наблюдават се болезнени язвички по лигавицата на устата, които се последват от болезнени мехурчета и обриви по ръцете, стъпалата и около коленните стави. Също има продължителност 7-10 дни.

5. Асептичният менингит (възпаление на мозъчните обвивки) се среща най-често при деца под 5 години, по-рядко при по-големи деца и млади хора. Лошото тук е, че става въпрос за невроинфекция, доброто е, че той в почти всички случаи завършва с пълно оздравяване. Протичането е двуфазно. Започва с фебрилитет 38,0 оС,  отпадналост, инфекция на горния дихателен път, може да има миалгии, бързопреходен обрив, повръщане. След кратко нормализиране на температурата следва втората фаза – менингеална, когато се развиват класическите признаци на менингита – ново повишение на температурата до и над 39,0 оС, силно главоболие, което не се повлиява от лекарства, фотофобия (дразнене от светлина), хиперестезия (повишена реактивност при допир), вратна ригидност, понякога промени в съзнанието. При прегледа се установяват положителни симптоми на менингорадикулeрно дразнене.

В неонаталния период фебрилитетът е задължителен симптом, най-често има отказ от храна, повръщане, бързопреходен обрив, хиперестезия, неспокойствие или сънливост, голямата фонтанела изпъква над нивото на черепните кости (бомбирана фонтанела). Менингитът има доброкачествен ход и обикновено завършва с оздравяване за 10-12 дни.

6. Паралитична болест – причинява се и от различни  коксаки и еховируси и наподобява паралитичната форма на полиомиелита. Обикновено тя е много по-лека от него, като възстановяването е по-бързо за две-три седмици и в повечето случаи без трайни увреждания. Макар и рядко може да се наблюдава тежко протичане със спинални и булбарни (стволови – структура на главния мозък, където е разположен дихателния център) парализи и засягане  на черепномозъчните нерви с нарушение в зрението и гълтането, нарушения в дишането и сърдечната дейност, парализи на дихателната мускулатура, понякога с летален изход. Ентеровирус 71 през 1975 г. предизвика епидемичен взрив на полиомиелитоподобно заболяване, като заболелите бяха кърмачета и деца до 3-годишна възраст.

7. Енцефалитът – възпаление на паренхима на главния мозък, може да протече като менингоенцефалит (със засягане и на мозъчните обвивки) или само като енцефалит (генерализиран или фокален). Най-често завършва с пълно оздравяване, но в някои случаи може да се наблюдава тежко протичане с гърчове, трудно поддаващи се на противогърчово лечение, тежки промени в съзнанието до кома, а след преминаване на острата фаза и остатъчна неврологична симптоматика - епилептични припадъци, парализи, умствено изоставане. При тези случаи смъртността е висока.

Някои ентеровируси предизвиквт леки инфекции на горните дихателни пътища, но могат да причинят и бронхити, бронхиолити и дори пневмонии.

8. Миоперикардити - причиняват се от коксаки В вирусите. При децата заболяването протича остро и много тежко, често със засягане и на други органи.
 

+ Коксаки В вируси и еховируси могат да предизвикат тежки и често фатални инфекции при новородените с предполагаемо трансплацентарно предаване на инфекцията (в края на бременността). Болеста се развива през първите дни от живота (3-7ден) и варира от леко фебрилно заболяване до мултисистемна болест с прояви на некроза на черния дроб, некротизиращ ентероколит, миокардит, енцефалит с гърчове, промени в съзнанието до кома. Това тежко протичане най-вероятно се дължи на липсата на специфични антитела скоро след раждането.

 

+ Някои ентеровируси са асоциирани с конюнктивит, дори и с ювенилния (младежкия) инсулинозависим захарен диабет, тъй като в около 30% от диабетно болните деца са открити антитела срещу ентеровируси-коксаки тип В.

9. Полиомиелитът е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от полиовирусите, които се отнасят също към род Enterovirus. Известни са 3 антигенни варианта - полиовируси типове 1, 2 и 3. Причинителят е патагонен само за човека. Характеризира се с възпалителни изменения в сивото вещество на гръбначния мозък и протича в две форми:

NEWS_MORE_BOX

 



1. В 90% като апаралитична под формата на малка болест – леко фебрилно заболяване, което може след кратък период на подобрение да се последва от серозен менингит.

2. В 10% като паралитична форма с вяли парализи (намалена мускулна сила и тонус, намалени активни движения, понижени до липсващи сухожилно надкостни рефлекси), нарушения в гълтането, ритъма на дишането и сърдечната дейност при булбарна парализа и висока смъртност. При прекаралите острата фаза на заболяването възстановяването е много бавно и непълно - до шестия месец може да настъпи частично обратно развитие на настъпилите промени. Най-чести остатъчни прояви са атрофията, контрактурите и деформацията на засегнатите мускули.

При полиомиелита по-често няма продроми (общи оплаквания). Детето вечер ляга напълно здраво, а сутринта се събужда с парализи.

Боледуват предимно деца от 1- до 5-годишна възраст. Наблюдава се широко разпространено и продължително заразоносителство (преболедувалите от леки форми), което благоприятства масовото разпространение на болестта.
 
Заболяването се предава основно по фекално-орален път, но е възможен и въздушно-капков.

Вирусът на полиомиелита е издържлив на физични и химични въздействия – може да запази инфекциозността си във външната среда в продължение на месеци, а в замразено състояние – до няколко години.  

Благодарение на задължителната ваксинопрофилактика срещу полиомиелит в България няма регистрирани случаи през последните 10-15 години. Непрекъснатото увеличанане на броя на бежанците и от страни, където заболяването е ендемично създава риск от пренасянето му у нас, ако е натрупано достатъчно неимунно население.  
 

Обобщение:

Ентеровирусните инфекции в повечето случаи са самоограничаващи се, сравнително леко протичащи  заболявания, които продължават от 7 до 10 дни, като острата фаза, когато всички симптоми са силно изразени е около 4-5 дни и ако болният се почувства по-добре два, три дни след началото на оплакванията, това не означава, че е оздравял.
Това е особено важно при децата.

Множеството антигенни типове и обикновено лекият ход на инфекцията правят създаването на ваксина безсмислено (с изключение на ваксината срещу полиомиелит!).

Единствените ефективни мерки за борбата срещу тях са високите стандарти на лична и обществена хигиена.

Карантинирането не е ефективно поради високата честота на инапарентни (изтрити) инфекции и масовото носителство при здрави лица ( 17-46% през летните месеци).

В следващата част: Какво трябва да напряват родителите, когато детето им получи симптоми, характерни за тези инфекции?

 

 

Д-р Снежа Шаламанова завършва Медицински университет – Пловдив през 1989 г. През периода 1990 – 1994 г. е разпределена като участъков педиатър в Панагюрище. През 1996 – 2000 г. работи като участъков педиатър в Перник. През 2000 – 2007 г. има практика на общопрактикуващ лекар в Перник, като пациентите й отново са предимно деца.


През 2006 г. взима специалност по детски болести.


От ноември 2010 г. до момента е в лекарския състав на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван Киров“. В момента е в процес на придобиване на втора специалност по инфекциозни болести. От ноември 2013 г. работи и в Медицински център „Детско здраве“.