Видът и интегритетът на човешкото съзъбие са генетично детерминирани и формирани в течение на хиляди години еволюция. Поради различни причини могат да се появят аномалии в развитието на зъбите. Тези причини могат да бъдат от генетичен характер, да са резултат от локално или системно действащи фактори, както и от комбинацията между вътрешни (генетични) и външни фактори.

 

Аномалиите в развитието могат да засягат броя, размера, формата на зъбите, както и структурата на денталните тъкани. Те представляват дефекти, които засягат не само физическото, но и психосоциалното здраве на индивида. Свързаните с тези аномалии промени в цвят и форма на зъбите, могат да доведат до социална изолация още от най-ранна възраст.


 

Промените в броя и размера на зъбите

1. Аномалии в броя на зъбите

 

Промените в броя на зъбите се причиняват при влиянието на различни фактори по време на зъбното развитие. Те могат да представляват естетични и дъвкателни проблеми. Липсата на зъби е вродена и според броя липсващи зъби се дели на:

 

  • Хиподонтия - липсват до шест зъба;
  • Олигодонтия - липсват повече от шест зъба;
  • Анодонтия - липса на всички зъби.

 

Много често дефектите в броя на зъбите могат да бъдат свързани с генетични синдроми, като например: ектодермална дисплазия, синдром на Даун. Други причини за липсващи зъби са различни ембриопатии, например преболедуване на рубеола през бременността. Също така при цепки на устната и алвеоларния гребен се съобщава за липсва на горния страничен резец.

 

Освен това еволюционно тененцията е към намаляване на броя на зъбите, като най-чести са хиподонтиите на мъдреците. Следват тези на горните странични резци и на долните втори предкътници.

 

За по-големия брой зъби от обичайното се използва терминът "свръхброен зъб" или хиперодонтия. Свръхбройните зъби могат да бъдат с нормална форма и големина или нетипични. Около 75% от тези зъби остават ретинирани и не създават проблеми.

 

Свръхбройните зъби се наблюдават по-често в горна челюст. Най-честата локализация е в региона на горните резци - в средната линия. Заради това този свръхброен зъб си има и име - мезиоденс. Хиперодонтиите са честа находка при синдром на Гарднър, клейдокраниална дисплазия и др.

 

NEWS_MORE_BOX

 

2. Аномалии в размера на зъбите

Промените в размера на зъбите са резултат от мултифакторно въздействие по време на зъбното формиране. При тяхното определяне има известен субективен момент, така че за по-голяма категоричност се изпозлва съотношението коронка: корен на зъба.

 

По-големите зъби от нормалното се наричат макродонтия. Макродонтията засяга няколко или всички зъби. Може да е резултат от сливане на зъбни зародиши, както и от системни (хипофизарен гигантизъм) и генетични заболявания. Макродонтията се наблюдава рядко в постоянното съзъбие и често засяга долните мъдреци и горните резци.

 

Микродонтията - намаленият размер на зъбите - също е с комплексна етиология. Може да бъде локализирана и генерализирана. Локализираната микродонтия често се проявява в комбинация с хиподонтия. Наблюдава се при синдром на Даун, ектодермална дисплазия, шри цепки на устните, алвеоларния гребен и небцето.

 

Най-често от микродонтия са засегнати горните мъдреци и горните странични резци. В голяма част от случаите миродонтията на горните латерални резци е съчетана и с промяна във формата - конична коронка. Също така не е рядко да има хиподонтия на единия страничен резец и микродонтия и конична корона на другия в един и същи индивид.

 

В коригирането на тези аномалии активно вземат участие комплексен екип от специалисти - ортодонт, протезист, специалист по естетични възстановявания. Целта е постигането на хармонична усмивка и социална интеграция на индивида.