Зъбният кариес е инфекциозен процес, който засяга по-голямата част от хората, съпътства ги през целия им живот и зависи от динамичната и постоянно променяща се среда в устната кухина. Според съвременните концепции за лечение на кариеса се възприема неоперативно лечение на кариесните петна и начални лезии на емайла. За кариозните процеси, които засягат и дентина на зъба е приет така нареченият оперативен микроинвазивен подход.

 

Неоперативно лечение на начални кариозни лезии


Зъбният кариес се лекува неоперативно, без изпиляване само във фаза на емайлово петно. То представлява тебеширено бяло или леко жълтеникаво петно по повърхността на зъба, без да е нарушена неговата цялост. Целта е да се спре деминерализацията и да се постигне реминерализация на променения емайл и да се предотврати прогресията до кавитация. Методът не може да се използва при нарушена цялост на зъбната повърхност, която засяга емайла и дентина.

 

При неоперативното лечение важни са не само знанията и уменията на лекаря по дентална медицина. Необходимо условие е добра мотивация и промяна в хранителните и хигиенни навици на пациента. Препоръчва се избягване на богати на въглехидрати храни, на продуциращи киселини напитки. Периодично се извършва професионална орална хигиена с мотивация и пояснения за личната хигиена. Препоръчват се средства за почистване с хлорхексидин, флуор и др., както и консумацията на храна, богата на белтъци.

 

В денталния кабинет се извършва локално третиране на засегнатите емайлови повърхности с различни реминерализиращи препарати. Средствата за такъв вид терапия съдържат обикновено калций, флуор и фосфор. Най-разпространени и ефективни са флуорните препарати. Те се предлагат под различни форми за професионална употреба в денталния кабинет или за прилагане в домашни условия. Флуорните препарати могат да бъдат разтвори за жабурене или втриване, пасти, гелове, лакове, силанти и др.

 

Реминерализиращата терапия е не само съвременна концепция за лечение, но е част и от профилактиката на зъбния кариес. Тя цели да се предотврати появата на нов кариес, началното емайлово петно да претърпи обратно развитие, а наличните вече по-дълбоки кариозни лезии да забавят своята прогресия.

 

Оперативно лечение на кариозни лезии, при които има нарушаване на целостта на емайла и/или дентина

При лечението на кариеса чрез отстраняване на променените зъбни структури от основно значение е дълбочината, на която е достигнала деминерализацията и деструкцията на тъканите. Според прогреса на лезията в зъба се различават най-общо повърхностен, среден и дълбок кариес.

 

При повърхностните и средни по дълбочина лезии по зъбите се предприема отваряне на кариозното огнище и премахване на променените тъкани. Образува се кухина в зъба с определени граници, след което се обработва почистената зъбна повърхност с различни антибактериални агенти (кислородна вода, спирт, хлорхексидин) и се избира подходящ материал за обтурация (пломба).

 

Материалите за възстановяване на зъбната повърхност могат да се разделят на естетични (фотополимери) и неестетични (амалгама). Подходящата пломба за всеки случай се избира по определени критерии и се обсъжда между лекаря по дентална медицина и пациента.

 

При дълбоките кариеси особеностите при лечение и възстановяване на изгубените тъкани са свързани с по-обширната загуба на емайл и дентин, както и с по-голямата близост до пулпата на зъба. Първите стъпки са свързани с почистване на променените тъкани - чрез различни борери, ултразвук, химични средства, въздушна абразия и др. След това в зависимост от близостта до пулпата се прилагат различни антибактериални агенти, цименти и реминерализиращи агенти.

 

Целта на поставянето на цимент върху най-дълбоката част на зъбното разрушение е да се предпази пулпата от химични, физични и термични увреждания. Циментът играе ролята на подложка и може да бъде карбоксилатен, цинк-фосфатен, глас-йономерен и др. Поставянето на реминерализиращ агент освен ролята на подложка има за цел да заздрави оставащите зъбни структури. Такива препарати, които могат да се поставят под обтутации са калциево-хидроксидни цименти, минерал триоксиден агрегат (МТА) и др.

 

След като се определят стъпките и материалите, които ще бъдат използвани за лечение, се уточнява дали ще се завърши зъба в едно или в две посещения и в какъв интервал от време. Понякога се налага проследяване на виталитета на зъба в рамките на шест месеца. Изборът на материал за постоянна пломба е същият като понякога се правят и обтурации, които се изработват в зъботехническа лаборатория с цел предпазване на оставащите зъбни структури от счупване.

 

Библиография:

1. Клинично поведение при лечение на зъбния кариес и неговите усложнения, доц. д-р Снежанка Топалова-Пиринска, дм.Прочети още на: Зъбният кариес - причини за развитие и симптоми.

2. Art and Science of operative dentistry, Theodore M. Robertson