Прорязването на зъбите е заключителен етап в продължителният и сложен процес на развитие на зъбите. Понякога прорязването е свързано с появата и развитието на редица усложнения и патологични процеси, които се обединяват в обща група-болести на прорязването.
 
Развитето на зъбите преминава през следните етапи:
 
  1. Пролиферация на зъбообразуващия епител на устната кухина и диференция;
  2. Формиране на зъбния фоликул;
  3. Диференциация, образуване на дентин и емайл, формиране коронката на зъба;
  4. Образуване на корена на зъба;
  5. Прорязване на зъба и образуване на физиологичен венечен джоб.
 
През изброените етапи преминават както млечните, така и постоянните зъби. Освен това развитието на млечните и постоянните зъби са взаимно свързани процеси, които се влияят един от друг.
 
Причините за болестите на прорязването на зъбите не са напълно изяснени, като различните фактори, които повлияват на този процес, могат да се групират като филогенетични и онтогенетични. Основните причини, които се изтъкват за затруднения пробив са-морфологични предпоставки, свързани с липса на достатъчно място и последваща инфекция, която довежда до възпалителни усложнения.
 
Задържаното прорязване на зъбите може да се прояви като закъсняло прорязване или непоникване на зъба. Твърде често непробилият зъб е неправилно разположен.
 
Закъснялото прорязване на млечните зъби най-често се дължи на общи причини като рахит, докато прорязването на постоянните зъби може да се забави както поради общи причини, така и поради местни такива. Локалните причини могат да бъдат следствие на:
 
  • Девитализирани млечни зъби, при които може да се забави скоростта на резорбция на корените им и така те да останат в алвеоларния израстък дълго след времето за нормалната им физиологична смяна. Поради това те се явяват пречка за нормалното прорязване на постоянните зъби;
  • Задържането на млечният зъб в зъбната редица може да се дължи на липсата на зародиш на постоянния зъб или на изменения в мястото му в зъбната редица.
 
Трябва да се знае, че при липса на зародиш на постоянния зъб, временното зъбче не се изважда, освен в случаите когато е причина за възникване на патологични процеси.
 
За непоникнали, ретинирани зъби се говори в случаите, когато напълно оформени постоянни зъби не поникват в определените за всеки зъб срокове и остават включени в костта. Често тези зъби са дистопични, тоест заемат различни положения в алвеоларния израстък, а понякога са и ектопични, те са извън алвеоларния израстък. Наблюдават се и обърнати и завъртяни зъби, което е по-често при ретенция на горни кучешки зъби.
 Най-често ретинирани и непоникнали зъби са долните и горните мъдреци, както и горните кучешки зъби.
 
Ретинираните зъби не причиняват някакви оплаквания, те се откриват на рентгенография, направена най-често при изследване на съседни зъби, при фрактури, кисти. Лечението на такива зъби най-често е оперативно. Тяхното екстрахиране е наложително, когато са причина за усложнения.
Затрудненото прорязване на зъбите се наблюдава при мъдреците и то най-често долните такива. В повечето случаи техният пробив е придружен от възпалителни усложнения.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Късното формиране на зъбния зародиш на мъдреците (4-5 години след раждането), голямото разстояние което трябва да изминат по време на пробива, плътната гингива над тях са само част от предпоставките, които оказват отрицателно влияние за един нормален пробив. По това време останалите зъби вече са поникнали и заели своите места в зъбната редица.
 
Поникването на мъдреците протича в най-неблагоприятните условия в сравнение с останалите зъби. При тях няма предшественик от млечното съзъбие, който да осигури място в костта за един нормален пробив. Структурата на лигавицата на горната челюст създава сравнително по-благоприятни условия за нормален пробив на горните мъдреци. Долните такива обаче поникват в периода 18-22 годишна възраст и трябва да преодулеят значителна съпротива от страна на добре оформената и напълно минерализирана кост и плътна лигавица с изключително намалената й еластичност.
 
Клиниката и симптомите на затрудненият пробив са доста разнообразни. От пулпитни и периодонтитни болки при кариозни разрушения на короната на мъдреца или на втория молар, до тежко протичащи абсцеси и флегмони. След пробива на лигавицата от единия или двата медиални туберкула на пробиващият зъб, навлизането на микроорганизми и хранителни остатъци в периконорарното пространство е предпоставка за развитие на възпалителен процес. Травмата на лигавицата антагонист утежнява и задълбочава възпалителните промени. Често се наблюдават перикоронарит, а при напредване на възпалението и обхващането и на меките тъкани-паракоронарит.
 
Основният метод на изследване на затрудненият пробив е образната диагностика. Като резултатите от нея определят до голяма степен и начина на лечение.