Долночелюстната става свързва долната челюст със слепоочната кост. Тя изпълнява важна роля в храненето, дъвченето и говора- свързана е с всички движения, които изпълнява долната челюст. Заболяванията на тази става предизвикват влошена функция, съпроводена с различни субективни усещания - болка, изтръпване, шум в ушите и др. Поради разположението на долничелюстната става, при решаването на проблемите, свързани с нея могат да участват различни специалисти: ото-рино-ларинголози, невролози, лекари по дентална медицина, психиатри и др.
Важно е да се отбележи, че заболяванията на ставата на долната челюст са много чести. Според различни проучвания засягат между 35 и 70%. В повечето случаи болестните изменения на ставата не пречат на пациентите и съответно не се търси лекарка помощ.
Причините за развитие на заболявания на долночелюстната става са разнообразни и се смята, че са необходими няколко фактора, за да се развие определено патологично състояние. Рискови фактори са триенето и скърцането със зъби, промени в захапката, различни травми в лицево-челюстната област.
Други възможни причини за възникване на заболявания на ставата са различни инфекциозни агенти (бактерии, вируси), автоимунни и генетични заболявания, дефекти в развитието на ставата, тумори. Психичното състояние на човек също влияе върху здравето на долночелюстната става - сред основните рискови фактори за заболяване са стрес, депресия и психични заболявания.
Симптомите на заболяванията са свързани със смущения в отварянето на устата и съответно затруднения при хранене и говор. Срещат се шумове и болки в ставата, шум в ушите (поради анатомичната близост), както и нарушения в захапката и начина на затваряне на зъбните редици.
За да се диагностицира правилно заболяване на ставите на долната челюст е важно да се направи обстоен преглед. На първо място е подробен разговор с пациента за оплакванията и давността им. Следва физикален преглед, при който се изследва отварянето на устата, шумове в ставата, болки, зъби, захапка, челюстни кости, както и оглед и палпация на шията.
След това при нужда се прави образна диагностика на ставата - рентгенова снимка, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Могат да се направят и специфични изследвания като артрография, артроскопия и ултразвуково изследване.
Заболяванията на долночелюстната става, свързани с инфекции се наричат артрити. При неспецифичните артрити има инфекциозен причинител, който е попаднал най-често от съседна тъкан (ухо, зъби) или при общо инфекциозно заболяване, при което причинителят попада в ставата чрез кръвта (морбили, скарлатина, грип, ангина). При навременно лечение се наблюдава пълно възстановяване на увредените структури и оздравяване, но фактори като ненавременно и неправилно лечение, предшестващи ставни заболявания, лош отток на гнойта, състояние на организма и др. могат да доведат до постоянни изменения.
Неспецифичните артрити могат да се разделят на остри и хронични. В зависимост от вида им се предприемат различни лечебни действия от лекаря по денатлна медицина и пациента.
