Зъбният мост представлява протезна конструкция, която обхваща от 3 зъба до цяла челюст. По своята същност мостът прилича на няколко свързани една за друга корони. Използва се за попълване на липсващи зъби в зъбната редица. Крайните корони (мостокрепители) се поставят върху изпилени собствени опорни зъби или поставени импланти (мостоносители), а средните заместват липсващите такива и се наричат мостови тела. По този начин чрез моста се възстановяват един или няколко липсващи или много разрушени зъби.

 

Стъпките при изработването на мост от зъботехник в лаборатория (индиректно) не се различават от тези, при изработване на корона. Най-общо методите могат да бъдат разделени на дигитален и аналогов. При дигиталния се използва т.нар. CAD/CAM технология, при която челюстите на пациента се сканират, изработват се виртуални модели, на които се прави анализ и моделаж.


 

След това машината изработва подходяща конструкция за съответния клиничен случай. За целта обикновенно машинно се фрезоват блокчета от подходящ материал (цирконий, керамика, пластмаси). Пропускат се няколко лабораторни етапа, които присъстват при аналоговия подход и мостовете се правят много по-бързо. Пести се време, както и се изискват по-малко посещения в зъболекарския кабинет. Методът изисква скъпа апаратура и високоспециализирани зъболекар и зъботехник.

 

При аналоговия метод се използват различни видове материали, които се превръщат от меко в твърдо състояние в устата на пациента. Чрез тях се взема отпечатък от зъбните редици в двете челюсти и се изработват гипсови модели. Върху тях на ръка от зъботехника се моделира бъдещият мост и се изработва от подходящ материал. Недостатък на метода е техническото време за втвърдяване и обработка на отпечатъците, гипса и моделажните материали (най-често восък). Обикновено този метод на работа изисква повече посещения при лекаря по дентална медицина.

 

При индиректния метод за изработване на мост са необходими между 2 и 5-6 посещения в стоматологичния кабинет. Чрез този вид протезни конструкции могат да се възстановят липсващи зъби както в дъвкателния участък, така и в естетичната зона. Мостокрепители (върху носещите зъби) могат да бъдат и различни видове частични корони (инлеи, овърлеи).

 

Освен чрез индиректен метод, мост може да се направи и директно в устата на пациента в рамките на едно по-дълго посещение в зъболекарския кабинет. По този начин може да бъдат възстановени един или няколко липсващи зъби. За целта се използват финбровлакна. Опорните зъби може въобще да не се изпиляват. Ако има налични кариеси или стари пломби се премахват и получените вдлъбнатини по зъбите може да се включат в конструкцията като се използват за по-голяма стабилност.

 

При директния метод чрез подходяща обработка към зъбните повърхности се залепя фибровлакно, което служи за „скеле“ на бъдещия мост. В зависимост от броя на изгубените зъби и местоположението им в устната кухина се спазват определени конструкционни правила. Новият зъб се изгражда от фотополимер като с този материал се покрива и цялото влакно и то на практика става невидимо.

 

Мостовите конструкции са едно добро решение при загуба на зъб. Чрез тях напълно се възстановява естетиката и функцията на съзъбието, а оттам самочувствието и комфорта при хранене и говор на пациентите.