Гингивитът представлява възпаление на гингивата, което е локализирано в нея и не се придружава от промени в алвеоларната кост. Възпалението на гингивата при бременните е добре известен клиничен факт.
Установено е, че по време на бременност 90% от жените са с гингивит, който е по-тежък по време на 2-рия и 8-мия месец от бременността. През 9-тия месец гингивитът се подобрява.
Най-засегнати от гингивално възпаление са венечните папили и фронталните секстанти. Дълбочината на гингивалния джоб по време на бременност се увеличава в сравнение със следродилния период, но това е свързано с увеличение на гингивата, а не със загуба на гингиво-дентално прикрепване.
Изявените ендокринни и орални промени, придружаващи бременността, се дължат на значително увеличение на нивата на плазмените хормони за няколко месеца. Повишеното ниво на женски хормони-естрогени и прогестерони води до агривиране на гингивита, изразено чрез едем, кървене и увеличен гингивален ексудат.
Естрадиолът и прогестеронът стимулират размножаването на микроорганизмите в организма, а нивото на патогенните микроорганизми също се увеличава. Следователно по време на менструация и по време на бременност микробното число нараства. А това, съчетано с понижената кератинизация на епителя, обуславя развитието на гингивити.
Клинично се наблюдава присъствие на плака по гингивалния ръб, изразен възпалителен гингивален отговор, промени в цвета и контурите на гингивата. Повишено е количеството на гингивалния ексудат, както и наличие на провокирано кървене от венците. Кървенето е най-често от фронталните зъбни папили, а в страничните сегменти-възпалението е силно изразено-едематозни разрастнали папили, които кървят обилно.
Установено е, че по време на бременност, гингивитът се отключва от наличието на зъбна плака, затова и този тип гингивит спада към плак-индуцираните.
Характерно за гингивитите по време на бременност е, че липсва загуба на аташман, както и загуба на кост. Освен това гингивата след разждането много лесно се възстановява.
Жените, които използват орални контрацептиви на базата на естроген и прогестерон, също показват по-висока степен на гингивално възпаление в сравнение с жените на същата възраст.
Тежестта на гингивита, свързан с бременността, може да бъде степенувана като:
- Лек гингивит, свързан с бременността;
- Тежък гингивит, свързан с бременността;
- Тежък хиперпластичен гингивит, свързан с бременността-хиперплазирала гингива в 5тия ембрионален месец.
Освен симптомите на гингивит: кървене от венците, чувствителни венци и зъби, по време на бременност може да се развие и т.нар. пиогенен гранулом, свързан бременността.
NEWS_MORE_BOX
Пиогенният гранулом не е тумор, а един прекомерен възпалителен отговор по време на бременността към дразнители. Вследствие този възпалителен отговор води до ограничен полипоиден капилярен хемангиом, който много лесно кърви при слаба провокация.
Пиогенният гранулом, свързан с бременността клинически представлява неболезнена, проминиращата, подобна на гъба екзофитна формация. Характеризира се и с наличие на зъбна плака и изразен възпалителен гингивален отговор.
Грануломът е закрепен неподвижно на краче или на широка основа за гингивалния ръб или интерпроксималното пространство на гингивата.
Възможна е появата на пиогенния гранулом още през първия триместър на бременността и се наблюдава по-често в горната челюст. След раждането регресира или напълно изчезва.
По време на бременност е много важно да се провеждат интензивни мерки за плаков контрол, тъй като антибиотиците и другите медикаменти трябва да се избягват. Честите посещения при дентален лекар, както и добрата орална хигиена, съчетана с вода за уста с Хлорхексидин, са част от профилактиката на гингивита. Важно е да се почистват зъбите не само с четка и паста за зъби, но и да се използват конци за зъби, за да се премахне и плаката между зъбите.
