Лицевите и небцовите цепки се получават в резултат от комбинация от наследствени фактори и фактори от околната среда. Индивидуалната податливост на стрес е също част от етиологията за възникване на дефекти.

 

Цепките са вродени дефекти, които възникват по време на вътреутробното развитие (до 3 ембрионален месец) и са резултат на несливането на лицево-челюстните части в процеса на формиране на лицевия дял на черепа. Честотата на вродените цепки е 1:1000 новородени и често са асоциирани с вродени малформативни синдроми. Най-често срещаните вродени дефекти са заешка уста и вълча паст.


 

Цепките биват резултат от:

 

  1. Генетични фактори (наследственост);
  2. Вродени фактори (тератогенни):
  • Инфекциозни заболявания;
  • Йонизираща радиация;
  • Алкохол;
  • Наркотици;
  • Медикаменти;
  • Кръвни заболявания;
  • Хормонални изменения;
  • Хиповитаминози

 

Вродените фактори представляват взаимодействието между ембриона, майчиният организъм и околната среда.

 

Цепки на устните

Цепката на устните може да бъде - едностранна, двустранна, срединна. Тя представлява нестрастване на меката тъкан от горночелюстния и челноносовия израстък на нивото на филтрума. Устните цепки са най-често срещаните деформации. Непълни цепки на устните варират от разрез до дълбока бразда над горната устна. Най-честата е пълната едностранна странична цепка на устната. Тя е на нивото на страничния резец.

 

Освен естетични нарушения са налице и функционални смущения. Детето не може да се захрани, да суче, а впоследствие и да говори нормално. Нарушен е нормалният размер на дължината и височината на горната устна. Новородени с такъв тип устен дефект в първите часове след раждането се хранят чрез назогастрална сонда, а впоследствие - с биберон с обтуратор за небцето или с лъжичка. Тези вродени дефекти се лекуват успешно оперативно, когато настъпи подходящата за това възраст.

 

При двустранна цепка средният участък между двете странични цепки има хоботообразна форма. Цепката изглежда като триъгълен дефект и има формата на пирамида.

 

При различните видове цепки на горната устна, повече или по-малко са нарушени говорът, сученето, приемът на течности и храненето. Налице е асиметрия, водеща до естетични нарушения.

 

Диагностицирането на цепките на устната и небцето обикновено става непосредствено след раждането, още в родилната зала. По-късно диагнозата се детайлизира от лицево-челюстен хирург, който поема наблюдението и лечението на детето.

 

Цепките на горната устна и небцето са причина за развитието по-късно на различни зъбно-челюстни аномалии. Най-често се наблюдават следните аномалии:

 

  • Във формата и положението на зъбите;
  • Вродена липса на зъбните зародиши в близост до цепката;
  • Свръхбройни зъби при пълни едно - или двустранни цепки;
  • Ектопия на млечните странични резци, които се разполагат непосредствено в или до цепката;
  • Хипоплазия на емайла, микро и макродонтия, срастнали помежду си зъби;
  • Корените на постоянните зъби, пробиващи в близост до цепката обикновено са оградени с недостатъчно кост;
NEWS_MORE_BOX

 

Цепки на небцето

Цепките на небцето могат да бъдат: на мекото, на твърдото небце, на мекото и на твърдото, цепка на увулата, нетипични цепки на небцето. Когато цепката е на небцето аномалията е известна като вълча уста.

 

Причините за предните цепки на небцето са мултифакторни. Те биват единични или двойни и са резултат от несрастване на горночелюстните и челноносовите израстъци. Започват от мястото на съединяване - между втори и трети зъб, и се простират назад до инцизалния отвор.

 

Задните цепки на небцето са единични и се разполагат по медиалната линия. Те са резултат от несъединяването на палатиналните процесуси с назалния септум. Напред започват от инцизалния отвор, а назад достигат до увулата и я разделят.

 

Лечението на цепките на небцето се провежда в съответствие с периодите на развитие на зъбно-челюстната система на детето.

 

По-рядко, но могат да бъдат наблюдавани и цепки, съчетаващи устната и небцето. Те могат да бъдат: на устната и твърдото небце, на мекото небце и устната, на твърдото, мекото и устната, както и нетипично разположени цепки. Преминаващите цепки са най-тежките видове.