Травмите на зъбите са една от най-честите причини за посещение в денталния кабинет, последващо лечение и дори за загуба на зъб. Причините за травматично увреждане на твърдите зъбни тъкани и зъбодържащия апарат са най-често свързани с падане, удар, спортуване, пътно-транспортни инциденти и др. Понякога се наблюдават увреждания на зъбите при стискане на много твърд предмет по време на хранене - костилки, черупки, кости и др. Често травмата може да бъде нанесена с прибор за хранене (неволно стискане на вилица) или чаша. Умъртвените зъби страдат много по-често от травматични увреждания, отколкото останалите зъби.
Според засягането на определен вид тъкани травмите условно могат да се разделят на такива на твърдите зъбни структури и на зъбодържащия апарат. Травмите на твърдите структури могат да бъдат с или без загуба на тъкан. Според посоката на фрактурната линия могат да се разделят на хоризонтални, коси и вертикални.
При травми с по-малка сила и ограничено по-кратко действие най-често не се наблюдава загуба на тъкан. Такива са пукнатини и цепнатини по емайла, които могат да продължат и в дентина. Когато са по-повърхностно разположени обикновено няма никакви оплаквания и дори не променят естетиката. Почти всички хора имат пукнатини по емайла на зъбите, тъй като те често се получават при физиологичното стареене, както и при ортодонтско лечение. Появата на този вид линии по повърхността на зъба в млада възраст може да е индикация за някаква патология - стискане и скърцане със зъби, навик за хрускане на лед, нарушена минерализация и др.
Травмите, при които се наблюдава загуба на тъкан на зъбната корона могат да се разделят на такива, които се ограничават само в емайла, които обхващат емайла и дентина и такива, при които се открива и зъбната пулпа. При тях се налага възстановяване на отчупената тъкан чрез най-подходящия метод и материал, а понякога се стига и до умъртвяване на зъба. Обикновено този вид травми не водят до загуба на зъб.
Могат да се наблюдават и усложнени счупвания, при които се засягат коронката и корена на зъба. Те също могат да бъдат с или без разкриване на зъбната пулпа. В зависимост от хода на фрактурната линия и дълбочината на счупването се предприема възстановяване на зъба или неговото изваждане.
При фрактурите на корена на зъба важно за клиничното решение е мястото на счупването - в горната, средната или долната трета на корена. Обикновено с най-лоша прогноза са фрактурите на средната трета на зъба и всички, при които има разместване на отделните фрагменти. При липса на разместване на фрагментите винаги първо се опитва конвенционално ендодонтско лечение на зъба и неговото възстановяване, стабилизиране и проследяване във времето.
Травмите на меките тъкани, които държат зъбите в челюстните кости могат да са придружени с фрактура на твърди тъкани или да са изолирани от тях. Най-често срещани са контузиите. Свързани са с еднократно упражнена по-голяма сила върху определен зъб или чат от него. Обикновено се характеризират с повишена чувствителност при почукване и докосване на зъба. Често се случва при витални (живи зъби). В много случаи не се налага лечение, но при прекъсване на съдово-нервния сноп на зъба се извършва ендодонтско лечение.
При луксациите на зъбите се получава подвижност в различна степен, но без изместване на зъба в която и да е посока. Може да бъде придружена и с повишена чувствителност и болка при допир и натиск. Това затруднява дъвченето и говора.
При по-силни травми може да се наблюдава и изместване на зъба в някоя посока. Изместването навътре в челюстната кост се нарича интрузия и зъбът изглежда по-нисък от останалите. При преместване леко навън, зъбът изглежда по-висок и „стърчи“ над останалите. Това състояние се нарича екструзия. В следствие на травма пострадалият зъб може да се измести и в посока към устните и бузите, към вътрешността на устната кухина или странично, ако има липсващ зъб.
Избиването на цял зъб от челюстната кост се нарича експулсия. Обикновено се наблюдава при еднокоренови зъби и при такива, страдащи от пародонтит с известна загуба на кост и подвижност. При експулсията почти винаги има и разкъсно-контузни рани по околните меки тъкани. В много случаи се прави опит за реимплантиране на избития зъб. При липса на такава възможност се възстановява чрез имплант или мост.
