Кистите на горна и долна челюст са патологични кухини, които са изпълнени с течност. Те се разделят най-общо на две основни групи: одонтогенни (от зъбен произход) и неодонтогенни (без зъбен произход).
Одонтогенните кисти са няколко вида като най-често срещана е радикуларната. Тя е прикрепена обикновено към върха на зъбен корен (в края на коренов канал). Радикуларната киста се развива в следствие на предхождащ възпалителен процес обикновено на място, на което преди това е имало гранулом. Според клинично проучване извършено сред над 1800 случая на кисти, над 54% са с радикуларни кисти. Клинично се появява подутина в областта на умъртвен зъб. При разрез се вижда да изтича жълтеникава течност с кристали. Често при повторна поява се появява гнойно съдържимо в кистозната кухина.
На рентгенова снимка се вижда окръглено просветляване с ясни граници, което обхваща корена на умъртвен зъб. В зависимост от големината на кистата корените на съседните зъби са раздалечени и наклонени, може и самите те да са обхванати от кистозната кухина. Лечението е чрез тотално премахване на кистата. При операцията се извършва и ендодонтско лечение на засегнатия зъб/ зъби. В случаите, в които трябва причинният зъб да се извади е възможно (в зависимост от размера) кистата да бъде премахната през раната на отстранения зъб.
Фоликуларните кисти биват 4 вида: централна (обхваща цялата зъбна корона), ерупционна (централна, разположена точно под венеца), латерална (обхваща малък участък от шийката или зъбната корона) и циркумферентна (обхваща коронката и/или шийката на зъба без дъвкателната повърхност). Смята се,че кистата се развива в следствие на неправилно развитие на епитела на зъбния зародиш.
Най-често този вид кисти се откриват случайно на рентгенографски изследвания, направени по друга причина (операции, ортодонтско или протетично лечение). Диагнозата се основава на клиничния преглед и рентгенографския образ на зъб, чиято корона е обхваната от окръглено просветляване. Лечението е хирургично чрез премахване на кистата. Ако зъбът е в правилна позиция той се запазва и се оставя да пробие или се намества чрез ортодонтски методи.
Одонтогенните кератокисти се различават от останалите по това, че не са окръглени, а са с набраздена повърхност. Видът на изтичащото съдържимо е най-важен за диагнозата. Съдържимото на кератокистата е кремообразна материя или с вид на пресечено мляко, със специфична миризма и белезникав, жълтеникав или кафеникав цвят. Лечението е чрез тотално премахване. Според нова класификация, одонтогенната кератокиста се причислява към одонтогенните тумори- кератокистичен одонтогенен тумор, който се смята за доброкачествено образувание с бавен растеж.
Пародонталната киста се среща рядко. Тя е следствие от венечен възпалителен процес и е свързана с жив зъб. Открива се случайно. Напипва се подутина във венечния джоб, принадлежащ на жив зъб. Лечението е тотално премахване на кистата, понякога със зъба, с който е свързана (обикновено при мъдреци).
Неодонтогенните кисти биват фисурални и нефисурални. Фисуралните кисти се развиват на местата на срастване на ембрионалните израстъци на лицевия скелет. Честотата на неодонтогенните кисти е много рядка. Лечението е чрез тотално отстраняване.
Библиография:
1. Лицево-челюстна и орална хирургия, София
2. https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/jicd.12044
3. https://www.fdm.mu-sofia.bg/media/uploads/2020/04/08/tumors-of-the-oral-cavity-iii-2020.pdf
