Децата не са умалено копие на възрастните. Те имат специфични анатомични, физиологични, психологични и фармакологични особености, които трябва да бъдат отчитани преди и по време на анестезия.

 

В развитието на детето се разграничават следните периоди:


  • Период на новороденото (до 28-ми ден);
  • Кърмачески (28-ми ден -12 месец);
  • Ранна детска възраст (1 -3 години);
  • Предучилищна възраст (3 - 6 години);
  • Училищна възраст (6 - 12 години);
  • Юношески период (12 - 18 години).

 

През всеки един период детето има свои особености, които обуславят специфичността и особеностите на обезболяването и провеждането на различни дентални манипулации. След 12-тия месец болката и страхът започват да играят съществена роля в избора на методи и средства за обезболяване. Емоциите ръководят поведението на децата. При тях емоциите на страх са особено силно изразени, а ниският праг на болева чувствителност обуславя непонасянето на болка.


Именно в детска възраст се формират пациенти, изпитващи панически страх от зъболечението. Затова е желателно внимателно да се подбират денталните специалисти в детска възраст. Най-добрият вариант - това да е специалист по детска дентална медицина, тези хора имат подход и познават добре детската психика. Те ще предразположат детето и ще го научат без страх и притеснения да посещава денталния кабинет.

 

Разбира се има и случаи, при които детския стоматолог е безсилен. В такива моменти може да се опита посещение при друг детски специалист. Ако и това не помогне, алтернативата е работа под обща анестезия или седиране на детето.

 

След 7-годишна възраст децата вече стават по-контактни и може да се спечели тяхното внимание за провеждане на различни дентални манипулации.

 

Анатомични и физиологични особености в детска възраст са:

  1. Голяма метаболитна активност;
  2. По-добро периферно кръвоснабдяване;
  3. Намален толеранс към дихателни затруднения;
  4. По-голяма податливост към брадикардия и понижена сърдечна дейност.

 

Обезболяването при децата може да се осъществи с методите на локалната или общата анестезия и седирането. Това зависи от общото състояние на детето, наличието на придружаващи заболявания, както и от обема на предстоящата оперативна или неоперативна намеса.

 

За локално обезболяване в детска възраст у нас се използват анестетици предимно от амидната група. При тях трябва да се прилагат най-активните и бързо действащи анестетици, с най-ниска токсичност. На това условие отговаря синтезираният през 1969 г. анестетик - Артикаин.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Седиране

Седирането е форма на фармакологично управление на поведението при стоматологично лечение. Седирането представлява минимално ниво на депресия на централната нервна система на подсъзнателно ниво, при което пациентът запазва самостоятелно дишане. Възможни са реакции при физически стимули, както и вербални реакции. Запазени са всички рефлекси, няма загуба на съзнание.

 

Съществуват няколко форми на седиране - инхалационна, орална, мускулна, венозна, неврална и ректална. В зависимост от целите на лечение, се подбира най-подходящата от тях. В инхалационното седиране се прилага безцветния райски газ-диазотен оксид. В комбинация с кислород се постига елиминиране на тревожността, повлияване на паметта, без да я уврежда, отклоняване на вниманието от неприятните манипулации.

 

Като отрицателни страни на райския газ могат да се отбележат - ограниченото приложение при големи степени на тревожност и ограничено приложение при малки деца.

 

При орално седиране най-често се използват медикаменти от групата на бензодиазепините.

 

Обща анестезия

Представлява контролирано състояние на липса на съзнание, придружено от загуба на защитни рефлекси. Невъзможно е самостоятелно дишане и реакции на физически дразнители и вербални команди.

 

В детската дентална медицина общата анестезия представлява управленска техника на поведение, мотивирана от нуждата от диагностика, лечение и сигурност на стоматолога.

 

Общата анестезия при деца може да бъде инхалационна и венозна.

 

Индикациите, които могат да доведат до приложение на обща анестезия в детската дентална медицина, са:

  • Страх и поведенчески проблеми;
  • Обемни манипулации;
  • Кариес на ранното детство;
  • Повишен рефлекс за гадене и повръщане;
  • Алергия към дентални анестетици;
  • Деца със специфични здравни потребности (СЗП);
  • Макроглосия