Вследствие от различни по вид и сила удари в лицево-челюстната област може да се стигне до разнообразни травми. Те могат да засягат меките тъкани и кожата в областта, зъбите, както и зъбодържащите тъкани (които отговарят за позиционирането на зъба в челюстните кости). Травмите на кожата и лигавицата около и в устната кухина обикновено са разкъсно-контузни рани, натъртвания, хематоми и др.
При травмиране на зъбодържащите тъкани обикновено се наблюдава променена чувствителност, подвижност и/или изместване на зъба. Най-често срещана е контузията (натъртване на зъба). Характеризира се с увреждане на зъбодържащите тъкани без разклащане, но с наличие на повишена чувствителност при допир, натиск и почукване върху пострадалия зъб. Понякога се уврежда и съдово-нервният сноп, което води до некроза, умъртвяване и потъмняване на зъба. Може да се развие и периодонтит в следствие на развила се инфекция.
Лечението включва наблюдение на зъба на определени интервали от време, както и изледване със „студен“ тест или със слаб електрически ток, показващи дали зъбната пулпа е здрава (или при травма дали се възстановява). Следене на симптомите - дали се засилват или отшумяват с времето. При контузията обикновено няма промени на рентгеновия образ на зъба. Може да се изпили леко зъбната корона и да се премахне натоварването от травмирания зъб, с което да се благоприятвства оздравителния процес. При засилване на болката и поява без дразнене (допир, натиск), промяна в цвета на зъба, усещане на пулсиране и подуване се предприема лечение на кореновите канали, премахване на пулпата на зъба и запълване.
Луксацията на зъба води до неговото разклащане, без да бъде изместен в някоя посока. Може да има слабо кървене от венеца, зъбът е силно болезнен и е възпрепятствано дъвченето, както и говорът. Често при луксация е достатъчно зъбът леко да бъде намален на височина и да се извади от функция, за да отшумят за няколко дни болката и подвижността. В някои случаи при по-силно разклащане е необходимо пиниране- травмираният зъб се прикрепва към съседните неподвижно чрез тел, фотополимер или глас-фобровлакно. Следи се за виталитета на зъба и се предприемат същите действия, както при контузията.
Интрузията представлява вклиняване на зъба навътре в челюстната кост, придружено с фрактура на част от костта. Такава травма е съпроводена с болка, може да има и подуване на меките тъкани в областта. Зъбът е видимо по-къс от останалите, функцията е възпрепятствана. При интрузия на млечен зъб не се предприема лечение, ако няма данни за увреда на постоянния зародиш. Ако се налага изваждане на млечния зъб, в зависимост от възрастта на детето и времето на очаквания пробив на постоянния, се поставя местопазител.
При интрузия на постоянни зъб основната цел е да се избегне тяхното срастване с костта. За изтегляне на вбития зъб се използват често ортодонтски техники (брекети, лигатури,куки). Времето за лечение е индивидуално. През определени интервали се извършват прегледи, на които се следи за състоянието на зъбната пулпа. Може да се стигне и до извършване на ендодонтско лечение (умъртвяване на зъба).
Екструзията представлява изместване на зъба навън от костта. Има болка, повишена чувствителност и нарушена функция, както и кървене от венеца. Зъбът е видимо по-висок от останалите в редицата. Лечението има за цел да се възстанови правилната позиция на зъба в челюстта. Може да се стигне до срастване на зъба с костта (анкилоза), до умъртвяване или до загуба на зъба.
При травма зъб може да се измести към устните и бузите, навътре към устата или към някой от съседните зъби. Има болка, както и симптоми от прилежащите меки тъкани. Първо се извършва мануално преместване на зъба в правилна позиция, а след това неговото шиниране чрез подходящ метод и материал.
Експулсията - избиване на зъб е най-тежката от зъбните травми. Понякога е част от клиничната картина на фрактура на челюстна кост. Вижда се липсващ зъб, като той е избит цял от костта. Обикновено има кървяща рана, както и разкъсно-контузни рани на заобикалящите меки тъкани.
Лечението на експулсия в най-добрия случай е свързано с връщането на избития зъб на мястото му в челюстната кост - реплантация. Заместването на избит зъб, който не може да бъде реплантиран може да се извърши и чрез имплант, мостова конструкция или частична протеза.
