Травмите на твърдите зъбни структури са резултат от различни по сила и посока удари, както и от прекомерно стискане на твърд предмет (черупка, кост, прибор и др.). Могат да са бъдат с или без загуба на част от зъба.
Най-леките травми са пукнатините по емайла на зъбите. Те се характеризират с малка дълбочина и не достигат до подлежащия дентин. За тях повечето пациенти дори не подозират. Обикновено нямат клинична изява и съответно не се лекуват. Налична пукнатина винаги крие риск от разрастване и задълбочаване, при което се стига до дентина. Това от своя страна може да доведе до повишена чувствителност и различна по степен болка. При неглижиране на проблема се стига до отчупване на част от зъба, а в краен етап до пулпит и умъртвяване.
По-дълбоките пукнатини крият риск от поселване на микроорганизми, които да доведат до развитие на кариес, тъй като мястото е много трудно за почистване. От естетична гледна точка може да се наблюдава по-лесно оцветяване на зъба. При пукнатини с по-малка дълбочина се препоръчва проследяване и редовно почистване и полиране в денталния кабинет. По-дълбоките дефекти, при които има клинична изява могат да се покрият с подходящ материал.
От травмите, при които се наблюдава загуба на тъкан, най-лекият вариант е отчупване само в рамките на емайла. Характеризира се с усещане на грапавина по повърхността на зъба, която обикновено не е болезнена. Може да има повишена чувствителност, но не е характерен симптом. В зависимост от обема на емайлова загуба лечението варира от заглаждане на повърхността на зъба, до възстановяване с фотополимер или керамика.
При по-обемни загуби на твърди зъбни структури се стига и до дентина на зъба. Обикновено се наблюдава силна чувствителност, която с времето намалява, нарушена естетика (при предни зъби), влошена дъвкателна и понякога говорна функция. Лечението включва проследяване на виталитета на зъба във времето чрез студен тест (чрез поставяне на лед, студена въздушна струя) или електрически ток (електроодонто диагностика).
Следващата стъпка е възстановяване на изгубените тъкани. Често най-добрият естетичен вариант е пациентът да е запазил отчупеното парче и да го е съхранявал правилно до посещението си в кабинета. След това фрагментът и зъбната повърхност се обработват и почистват по специален начин. Чрез определен вид адхезивни материали се „залепят“ една за друга и фрактурната линия се покрива за по-добър естетичен ефект. В случай, че отчупеният фрагмент е изгубен, зъбът се възстановява чрез фотополимер или керамика.
Най-неприятните фрактури на зъбната корона за пациента са тези, при които се открива зъбната пулпа. Тъй като нервът на зъба е изложен на оралната среда и непрестанно преминаващият при функция въздух, обикновено пострадалият зъб е силно болезнен. Първоначалното усещане само при функция и допир с времето може да премине към постоянна болка, тъй като се стига до травматичен пулпит (възпаление на живата тъкан на зъба).
При малък по размер отвор към зъбната пулпа (по-малък от 1мм в диаметър), липса на силна спонтанна болка, липса на кървене от зъба и бърза реакция на пациента, обикновено може да се стигне до възстановяване чрез фотополимер в едно посещение. В останалите случаи се пристъпва към премахване на зъбната пулпа и запълване на кореновите канали. След това се възстановява и повредената зъбна корона с подходящ метод и материал. В случай на по-голям отвор към зъбната пулпа, в следствие от фрактурирана корона се стига до премахване на пулпата на зъба. Извършва се запълване на кореновия канал с подходящ материал и възстановяване на зъба.
Фрактурите на зъбния корен в много случаи са фатални за зъба. Усеща се болезненост в различна степен и почти винаги се разкъсва съдово-нервният сноп на зъба. Може да се усеща и слаба или по-силна подвижност на засегнатия от травма зъб.
При счупвания в средната трета на корена е най-вероятно да се стигне до изваждане. При фрактура в долната трета се пристъпва най-често до ендодонтско лечение и проследяване. При наличие на симптаматика може да се направи операция за премахване на фрактурираната част от зъба през костта, при което да се запази неговото положение в устната кухина и още дълго да бъде функционален.
Наличието на фрактура в горната трета на зъба е свързана с отстраняване на коронарните зъбни тъкани. В зависимост от дълбочината на дефекта се избира един от следните лечебни подходи: ендодонтско лечение и възстановяване на зъба, изрязване на меки тъкани и кост, за да се стигне до здрава зъбна тъкан и последващо изграждане, екстракция на зъба.
Комплексните фрактури на твърдите зъбни структури, които засягат коронката и корена могат да бъдат с или без разкриване на зъбната пулпа. Във всички случаи те са едни от най-сложните за възстановяване, тъй като следва да се поправят различни по структура и функция тъкани- коренов цимент, дентин и емайл. Често след лечение се стига до рецесии (локализирана загуба на кост и меки тъкани), некроза, пулпит и др.
