SOOR представлява кандидоза при новороденото. Кандидозната инфекция засяга повърхностните епителни слоеве на оралната лигавица, при което се образуват белезникави налепи. Лигавицата изглежда като „напръскана с мляко“. При механично отстраняване на тези налепи, лигавицата остава с еритемно-ерозивна повърхност.

 

Млечницата е остра орофарингеална псевдомембранозна кандидоза. Този тип се среща по-често при недоносени, хипотрофични бебета, но се среща и при нормално развиващи се доносени кърмачета. Тя може да бъде съчетана и с анална кандидоза. Не при всички новородени с първична колонизация на орална кандида се развива соор. При повечето случаи candida остава като част от оралната резидентна микрофлора. Тя се поселва по време на раждане в устата на новороденото от родовите пътища на майката, от нейната слюнка или от персонала в родилното отделение. 


 

Причини за развитието на млечницата:

  1. По време на родилния процес - от родилните пътища на майката, вагинална кандидоза.
  2. По време на кърмене - от зърната на гърдите на майката.
  3. От биберони, прибори за хранене, пелени.
  4. При занемарена устна хигиена на бебето.
  5. При недоносени, хипотрофнични новородени.

 

Състоянието соор възниква безсимптомно, евентуално с малки бели точици по лигавицата на бебето. В последствие децата стават раздразнителни, сънят им е неспокоен, хранят се без желание, не търсят майчината гърда, появява се лош дъх в устата им. Телесната температура на бебета е от нормална до субфебрилна.

 

Езикът е предпочитано място за кандида. Започва дифузен и болезнен еритематозен стоматит. Лигавицата е зачервена, суха, блестяща. По нея се появяват малки бели точици, като напръскани с пресечено прясно мляко. Постепенно петънцата се разширяват и формират белезникав слой (псевдомембрана).

 

Налепите се отстраняват относително лесно с марля или памучен тампон. Под налепите се открива зачервена основа, която при напреднала фаза може дори да кърви. Налепът лесно се разтваря във вода.

 

Трябва да се знае, че:

  1. Възможно е спонтанно оздравяване без лечение.
  2. Ако се лекува изчезва без последствия.
  3. Може да се разпространи по храносмилателния и дихателния тракт.
  4. Възможно е развитие на кандидозен сепсис.

Освен описаната клинична характеристика на млечницата могат да се наблюдават и следните съпътстващи белези: ангуларен хейлит, медиален ромбоиден глосит, хронична кандидоза. 

 

Ангуларният хейлит представлява зачервени устни ъгли, често с фисури и покрити с крусти. Цепнатините могат да се задълбочат и да ерозират. Те са болезнени и пречат на отварянето на устата.

 

Медиалният ромбоиден глосит се наблюдава по срединната линия на езика под формата на зачервено петно. Може да се наблюдава и „целуваща лезия“, ако същата зачервена зона се среща и при прилежащата част на твърдото небце. 

 

Лечението на соор може да бъде неспецифично и специфично, като това зависи от степента на развитие на кандидозната инфекция. Посещението при детски стоматолог е задължително, за да прецени типа на лечение. Използват се антимикотични средства с локално, системно или комбинирано приложение.

 

Профилактиката на оралната кандидоза се състои в следното:

  • Да се прекъснат пътищата за въвеждане на патогенните микроорганизми;
  • Да се осигури доброто общо състояние на бебето;
  • Да се осигури оптимално и пълноценно хранене;
  • Да се осигурят необходимите витамини;
  • Да се стимулира имунната система;
  • Да се осигури добра орална хигиена на бебето;
  • Да се съобразят медикаментите, които се дават за лечение на бебето.

 

След хранене лигавицата на бебето трябва да се почиства, за да се намали киселинността в устната кухина и да се намали микробното число. Това се осъществява с марля, напоена в разтвор на кислородна вода и чешмяна вода, в съотношение 1:1. С тази марля се почистват повърхностите на оралната лигавица на бебето, като за целта се продават и специални кърпички и други способи като силиконови напръстници и четки. По същия начин се почистват и новопробилите зъбчета до към 2-годишна възраст.