Гингивит и пародонтит са най-често срещаните пародонтални заболявания в устната кухина.

 

Гингивитът представлява възпаление на гингивата, което е локализирано в нея, не се придружава от промени в алвеоларната кост, нито пък е налице нарушение в гингиво-букалната херметична връзка.


 

Пародонтитът е мултифакторно заболяване, при което нормалният баланс между микробната плака и отговора на организма е нарушен. Пародонталното заболяване се характеризира със загуба на прикрепване и загуба на алвеоларна кост.

 

Първичната профилактика на гингивита и първичната и вторична профилактика на пародонтита са базирани на ефективен плак-контрол, провеждан ежедневно.

 

Основните причинители на заболяванията на пародонта са бактериите от зъбната плака. Какво увреждане ще настъпи в тъканите на пародонта до голяма степен зависи от реакциите на организма.

 

Някои състояния оказват съществено влияние върху реактивността на организма.

 

Орални контрацептиви

 

Оралните контрацептиви съдържат синтетичен естроген и прогестерон, с което създават физиологично състояние на жената. По-голямата е честотата на катарални гингивити и гингивална хиперплазия (разрастване на гингивата) при жени, приемащи орални контрацептиви.

 

Гингивалното възпаление се повишава в пряка зависимост от продължителността на употреба на тези медикаменти.

 

При жени, приемащи орални контрацептиви е възможна модифицирана реакция на организма спрямо бактериите от зъбната плака.

 

Характеристика на гингивита, свързан с орални контрацептиви:

  • Наличие на плака по гингивалния ръб;
  • Изразен възпалителен гингивален отговор;
  • Промяна в цвета на гингивата;
  • Увеличен гингивален ексудат;
  • Провокирано кървене;
  • Обратим при спиране на оралните контрацептиви.

 

Менопауза

 

Менопаузата настъпва между 45-55-годишна възраст в резултат на отпадане на яйчниковата функция при жената и последваща загуба на репродуктивна способност. През този период някои жени се оплакват от дифузно зачервяване на лицето, повишена потливост, чувство на парене в устата и нарушение на вкусовите усещания.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

По време на този период се наблюдава десквамативен гингивит, характеризиращ се с изстъняване на гингивалната лигавица, парене в устата, ксеростомия (сухота в устата), рецесии. 

 

Захарен диабет

 

Захарният диабет е генетично обусловено мултифакторно ендокринно заболяване, което може да се дължи на намалена продукция на инсулин или на инсулинова дисфункция. Повишено е нивото на кръвната захар. Съществуват два типа диабет.

 

Тип 1 е инсулинозависим захарен диабет, който обикновено се развива до 30-годишна възраст. Развива се в резултат на деструкция на бета клетките на Лангерхансовите острови на панкреаса.

 

Тип 2 е инсулинонезависим захарен диабет и е по-често срещаната форма. Започва в средна възраст и е резултат на инсулинова резистентност.

 

Заболяването на пародонта се смята за 6-то усложнение на захарния диабет.

 

Диабетът е рисков фактор, който променя реакциите на организма и тази модификация се дължи на 4 фактора:

  1.  Микроангиопатия на пародонталните тъкани;
  2. Промени в мирофлората;
  3. Повишено разграждане на колаген;
  4. Дефект в хемотаксисната функция на полиморфнонуклеарните левкоцити.

Повишеното ниво на глюкоза в гингивалната кревикуларна течност създава блакоприятни условия за свръхрастеж на пародонтопатогенните микроорганизми поради намалената дифузия на кислород в тъканите. Освен това се нарушава защитния отговор на организма срещу патогенната флора и нейните токсини. В основата на деструкцията на съединителна тъкан в пародонта лежи повишеното разграждане на колаген.

 

Повишена е честотата и тежестта на гингивитите и пародонтитите при диабетици.