Избиването на цял зъб от зъбната редица е травма, която причинява голям дискомфорт на пострадалия. Последствията са свързани с нарушена дъвкателна и говорна функция, а при избиване на зъб във видимата област има и смутена естетика. Почти винаги се наблюдават. И рани на околните меки тъкани.


При избиване на цял зъб най-доброто лечение е неговото връщане обратно в зъбната редица - реплантация. По този начин се запазва функцията и естетиката на съзъбието и не се губят собствени тъкани. За да е възможен този лечебен подход, е необходимо да се съблюдават определени правила и да се спазват редица препоръки.


Водещ фактор за успеха на връщането на зъба в челюстната кост е времето, което е минало от травмата. В първите 30 минути условията за реплантация са най-благоприятни. Смята се, че при преминаване на повече от 2 часа прогнозата за дълготраен добър резултат значително се влошава.
Съхранението на зъба във времето между травмата и пристигането на пострадалия в денталния кабинет е водещ фактор за доброто състояние на зъбните тъкани и тяхното бъдещо интегриране обратно в костта. Не трябва да се оставя зъбът да изсъхне. Добре е да се съхранява в собствената слюнка на пациента, физиологичен разтвор или мляко.



В денталния кабинет се изпълняват определена последователност от действия преди да се върне зъба обратно в костта. Първо се почиства повърхността от чужди тела и се промива с физиологичен разтвор. Избитият зъб се държи от лекаря по дентална медицина винаги само за короната. Коренът по възмобност не се докосва с нищо, освен с промиващите разтвори. Оглежда се мястото на липсващия зъб. Промива се и се почиства раната, отстраняват се фрактурирани костни фрагменти (ако има такива).

 

Въпреки че промиването и внимателно почистване на зъба и раната е много важно, първостепенна роля има навременното действие в най-кратък срок след травмата. Реплантирането в първите 5-10 минути след травмата при такава възможност е препоръчително, дори без промивка и според много проучвания има много по-добър оздравителен процес и дълготраен резултат.


Преди реплантацията на зъба обикновено извън устата (за да се осигури по-лесно стерилна среда) се извършва обработка и почистване на кореновите канали, след което се запълват с подходящ материал. Изключение се прави при зъби, избити скоро след пробива им, при които не е завършено кореновото развитие. Изключение може да се направи и при зъб, който е на възраст по-малка от 10 години (от пробива в устата), по-старите зъби задължително се умъртвяват.


Важно е да не се докосват кореновата зъбна повърхност и костната повърхност на раната с остри и режещи инструменти, за да се запазят живи зъбодържащите тъкани. При наличие на съсирек в раната не е необходимо неговото пълно отстраняване, за да се върне зъба в устата.


Зъбът се поставя в позиция, която е най-близка до неговата естествена такава, като се придържа короната с пръсти или със специален инструмент. Прилага се лек натиск като пациентът може да помогне като затвори зъбните редици, без силен натиск. При извършване на реплантация на мястото на инцидента това е най-добрата временна стабилизация на зъба докато се стигне до дентален кабинет.


Реплантираният зъб се фиксира с определен вид шина за няколко съседни зъба. Шинирането е за период от 3 до 6 седмици. При премахване на фиксацията обикновено пострадалият зъб все още е подвижен и се налага да бъде леко скъсен, за да не функционира и да се благоприятства оздравителният процес.


По възможност се прави рентгенова снимка на зоната непосредствено преди и след манипулацията. Назначава се антибиотично лечение, за да се намали риска от инфекции. Ако не е прилагана ваксина против тетанус в близките 5 години е добре да се постави такава.

 

Какво е важно да не правим при избиване на зъб?

Не позволявайте зъбът да изсъхне. Не докосвайте корена на зъба и вътрешността на костната рана. Не поставяйте медикаменти или други вещества в раната или по повърхността на зъба. Не връщайте зъба на мястото му в зъбната редица при наличие на фрактура. Не реплантирайте млечни зъби - пречат за растежа на костта в тази зона и за пробива на постоянния зъб.


Успехът на реплантацията зависи от много фактори - време, съхранение, състояние на зъба и алвеолата (мястото в костта, където е разположен зъба). Смята се, че всяка минута, през която зъбът не е реплантиран намалява шанса за успех с 1%.


Реимплантацията крие своите рискове, както всяка една манипулация. Възможно усложнение е анкилоза - срастване на корена с челюстната кост. Друго неприятно усложнение е резорбцията на корена, което обикновено е последвано от разклащането и загубата му.


Във всички случаи ртеплантацията е най-доброто съвременно лечение при избиване на зъб. При правилно изпълнение на манипулацията се очаква дълъг живот и функция на зъбът. Проведени изследвания сочат, че реплантирани зъби могат да функционират за период от 20 години, а някои автори описват живот до 40 години.

 

Библиография:
1. Лицево-челюстна и орална хирургия, София, 2016г.
2. Management of Dental Injuries and Reimplantation of an Avulsed Tooth, Grant C. Fowler MD, in Pfenninger and Fowler's Procedures for Primary Care, 2020
3. Avulsed Tooth, Dental Subluxation, Dental Luxation, Philip Buttaravoli MD FACEP, Stephen M. Leffler MD FACEP, in Minor Emergencies (Third Edition), 2012