Денталното здраве е много повече от блестящи бели зъби и приятен дъх. Разбирането на пациента за значението на профилактиката зависи изключително много от денталното обслужване и професионализма на денталния лекар – съчувствието, личното отношение, подхода към пациента и задължително подробните и конкретни съвети за домашна устна хигиена. Нерядко пациентите получават противоречиви съвети от денталните лекари, самообразоват се и сами търсят своя начин да облекчат пародонталните си проблеми. Лимитираната литература, високите цени на някои ежедневни продукти за уста, самообразоването чрез недостоверни източници и сайтове, некомпетентни съвети заедно с други фактори могат да доведат до съществени пропуски в личната орална хигиена. Това незабавно се отразява на пародонталното здраве и може да задълбочи съществуващите проблеми.
Пародонтитите са мултифакторни заболявания на зъбодържащите структури. Научните изследвания показват, че гингивитите и пародонтитите започват рано в живота и тежестта им нараства през годините. Ето защо профилактиката, лечението и контролът играят важна роля за здравето на човека. Контролирането на постигнатото след лечение пародонтално здраве продължава до края на живота за запазване както на естествените зъби, така и на поставените импланти. През последните 20 години усилията на специалистите са насочени към поддържане на стабилни резултати чрез чести профилактични прегледи и инструкции за подходяща и индивидуална за всеки пациент орална хигиена. Почистването на зъбите от зъбен камък и плака в кабинета са задължителна част от профилактичния и лечебен протокол.
Пародонталните заболявания се отразяват върху концентрацията, партньорските взаимоотношения, продуктивността и са с доказано влияние както върху здравето на устата, така и върху общото здраве. Профилактиката се оптимизира чрез правилно зъбно четкане с ръчни и електрически четки, използване на зъбни конци, подходяща диета и редовни визити в зъболекарския кабинет. За съжаление, началните етапи на пародонтита много често се пропускат както от хората, така и от денталните лекари, особено от пушачите, при които липсва кървене. Често самите пациенти са тези, които обръщат внимание на общопрактикуващия дентален лекар за дискомфорт, нестабилност и лош дъх. Загубата на зъбни папили (триъгълният венец между зъбите), оголването, появата на повишена чувствителност, кървенето са все признаци за развитие на пародонтит. Формирането на пародонтален джоб е резултат от напредване на инфекцията. Хората започват все по-енергично да четкат и да ползват води с хлорхексидин, за да си върнат комфорта в устата. Подобрението обаче е все по-краткотрайно и незадоволяващо. При пушачите липсва тази начална симптоматика и те са обезпокоени основно от загубата на естетика (оголване на зъбите). Появата на подвижност е сигурен знак, че пародонтитът е в много напреднала фаза. Ако в семейството има родител с ранна загуба на зъби, това трябва да е важен сигнал за консултация с пародонтолог, за да се изключи или да се диагностицира някоя от ранните форми на агресивен пародонтит. При хора, които са в рискови групи, се препоръчва панорамна рентгенография на една-две години, за да се проследи развитието на деструкцията.
Има научни доказателства за връзката между пародонталните заболявания и острите миокардити. Рискови фактори са: високо кръвно, диабет, тютюнопушене и възпалителни заболявания, включително и пародонталните. 20-50% от популацията има пародонтит. Той се причинява от натрупване на специфичен бактериален филм около зъбите. Започва като възпаление на венците, което е обратимо след премахването на този биофилм в кабинета. Неглижирането му води до деструкция на пародонталните тъкани и зъбната кост и стига до загуба на зъби. Доказано е, че честото и качествено зъбно четкане намалява серумната концентрация на С-реактивния протеин и фибриноген, което подобрява пародонталното състояние и намалява общия възпалителен процес на организма. Пародонталните заболявания да един от рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания и като такъв причиняват разрушаване на епителната бариера и навлизане на токсини в кръвта. Бактериемията, (трансфер на бактерии) причиняваща ендокардити, е свързана с ежедневния трансфер на бактерии от устата към кръвообращението. При високо кръвно налягане промените в микроциркулацията причиняват недостатъчно захранване на зъбодържащите структури, което води до пародонтити, тоест връзката е двустранна. При повечето пациенти с инфаркт се откриват дълбоки пародонтални джобове. Ето защо учените правят заключение, че лошият пародонтален статус е свързан с повишен риск от сърдечносъдови заболявания. Пародонталните заболявания се свързват също с резистенция към инсулин и висок риск от метаболитен синдром. Контролът върху кръвната захар е ключов при пациентите с диабет. Съществуват научни доказателства за подобрявания в показателите при диабет след проведено пародонтално лечение.
Връзката между ревматоидния артрит и пародонтита е в центъра на множество научни изследвания. Един от основните парадонтопатогени, причиняващи пародонтални джобове, е сред причините на ревматоидния артрит и съществува тясна връзка между двете заболявания. Редовната профилактика и поддръжка при пародонтит са изключително важни, ако пациентът е с диабет, сърдечносъдово заболяване, артрит и др., тъй като освен пародонтално здраве, се постига и значително подобряване на общото заболяване.
При пушачите, поради намаления достъп на кислород до съдовете и тяхното свиване, деструктивните процеси в устата се развиват по-бързо, по-тежко и по-безсимптомно. Стопяването на костта е по-бързо и води до скоростна загуба на зъби и значителни затруднения при планиране и поставяне на импланти. Загубата на естетика при пушачите са само витрината на проблема. Лечебните процедури по-сложни и по-бавно водят до добри резултати. Ако пушачите не искат да преустановят своя навик, то биха могли да помислят за алтернатива, каквито са т.нар. бездимни продукти, като вейповете и изделията за нагряване на тютюн, при които липсва процес на горене и съответно отделянето на токсини е значително намалeно спрямо тютюнопушенето.
Честите посещения, на три-четири месеца, при денталния лекар за консултация и почистване на зъбен камък и контрол на пародонтита са задължителни както за здравето на устата, така и за общото здраве. Спазването на правилна домашна хигиена е основна и важна задача за всеки, независимо на каква възраст е и какво е общото му състояние.
д-р Йорданка Панайотова
пародонтолог
хоноруван преподавател в катедра „Пародонтология“, Медицински университет – София
Д-р Йорданка Панайотова завършва Стоматологичния факултет на Медицински университет – София с отличен успех. Защитава специалности по „Обща стоматология“ и „Научна медицинска информация“. През 1995-2000 г. работи като специалист в „Юниордент“. След основаването на катедра „Пародонтология“ във Факултета по дентална медицина МУ-София през 2000 г. печели конкурс за хоноруван асистент, където преподава и досега.
Интересите ѝ са насочени предимно към хирургичното пародонтално лечение и има големи успехи в запазването на естествените зъби при пародонтит и костна регенерация. Възпитаник е на италианската пародонтална школа като е завършила курсове при проф. д-р Дарио Кастелани, проф. д-р Силверио Валерио, проф. д-р Масимилиано Баркали, проф. д-р Никола ДиАнджелис, проф. д-р Клаудио Модена. Преминала е практическо обучение при известния д-р Джоузеф Шокрун за новостите в PRF лечението.
През 2016 г. завършва специалност „Модерни технологии при лечение на пародонтални заболявания“ в University of Genoa.
През 2018 г. д-р Панайотова влиза в екипа на Клиника по имплантология на ЕО ДЕНТ, където прилага професионалните си и квалифицирани умения в лечението на гингивити и пародонтити, за което е избрана за Лекар по дентална медицина за 2021 г.
