По време на човешкия живот непрекъснато се променя цветът и формата на зъбите. Това в голяма част от случаите е следствие от функцията и естествените процеси на стареене на зъбните тъкани. В много случаи обаче, както промяната в цвета, така и силното износване са причинени от различни вредни навици или патологични процеси.

 

Оцветяванията по зъбната повърхност могат да се дължат на зъбен камък и мека плака върху зъбната повърхност. Може да има и прикрепени към зъбната повърхност или обтурациите различни оцветени частици. Освен отвън, зъбното оцветяване може да бъде инкорпорирано във вътрешността на твърдите зъбни тъкани или пломби.


 

Причините за промяна в цвета на зъбите могат да се дължат на разнообразни по произход фактори. Най-често те са външни (храна, медикаменти, напитки) и могат да причиняват както повърхностни налепи върху зъбната повърхност, така и промяна в цвета на твърдите тъкани. Понякога има и фактори отстрана на организма, които влияят върху зъбното оцветяване. Факторите от организма винаги причиняват промяна във вътрешността на зъбните структури.

 

Оцветяването на зъбите може да бъде временно. То се причинява от различни фактори на средата - храна, напитки, медикаменти, микроорганизми, вредни навици и др. Постоянното оцветяване обикновено се дължи на вродени или придобити дефекти на твърдите зъбни тъкани.

 

Външното оцветяване на зъбите се дължи на вещества, които лесно се прикрепят по емайловата повърхност и могат да я увредят. Най-често се наблюдава по предните и задни повърхности на зъбите (рядко в междузъбните пространства). Локализацията е обикновено в близост до венеца, тъй като там прецизната хигиена е по-затруднена.

 

Този вид оцветяване може да бъде само козметичен дефект, който причинява естетични смущения при усмивка и говор. В същото време наличните налепи могат да задържат по-лесно зъбна плака и по-бързо да се натрупва зъбен камък. Друго възможно усложнение е деминерализация на емейла и последващо образуване на кариес. Най-честите причинители (освен храни и напитки) са пигментообразуващи гъбички и бактерии, продукти от обмяната на хемоглобина, отлагане на неорганични елементи (натрий, калий, калций и др.), катрани и кафяви пигменти от тютюна, хлорхексидинови препарати, метални оцветявания (медикаменти с желязо, магнезий, вдишване на метални прахове в работния процес).

 

Премахването на повърхностното оцветяване е чрез добра ежедневна лична орална хигиена. При посещение на денталния кабинет и установяване на проблем от такова естество, лекарят дава напътствия за методите и средствата, които трябва да се използват при миенето на зъбите. Професионално външните оцветявания се премахват чрез ултразвук и полиране чрез различни методи.

 

Вътрешното оцветяване на зъбните структури може да е свързано с периода на зъбно развитие (вродени оцветявания) или да е придобито в последствие. Както и при външните оцветявания, могат да бъдат засегнати както живи, така и умъртвени зъби.

 

Промяната в цвета на зъбите на индивида може да бъде физиологична. С напредване на възрастта минерализацията в твърдите зъбни тъкани нараства, емайлът изтънява и дентинът (който е с по-плътен цвят) започва да прозира. Обикновено зъбите стават от по-жълтеникави до по-кафеникави.

 

Вътрешното оцветяване на зъб, може да се дължи и на травма (силен удар). Най-често се дължи на кръвоизлив от пулпата на зъба и той потъмнява. При пулпна некроза и пулпна гангрена също се наблюдава сиво-кафяво оцветяване на зъба.

 

Друга причина за такъв вид оцветяване е работата на лекаря по дентална медицина. При дълбоки кариеси и подготовка на жив зъб за корона, понякога се причинява пулпно кървене и в последствие вътрешно оцветяване на зъба. Някои каналопълнежни средства, с които се запълват кореновите канали на мъртви зъби, също водят до промяна в цвета на зъбната корона (от жълто до кафяво-черно). При наличие на дефектни обтурации или ръбове на възстановявания, там се наблюдава наслагване на различни оцветявания, както и често наличие на бактерии и вторичен кариес.