Като всяка лечебна манипулация поставянето на мост има своите показания и противопоказания. Тяхното съблюдаване и правилна преценка са от основно значение за успеха на възстановяването и удовлетвореността на пациента. Поставянето на такъв вид конструкции в устната кухина носи определени предимства и недостатъци.

 

Индикациите за лечение на обеззъбяване чрез мост са: дефекти, при които има предно и задностоящ зъб (или поставен имплант); опорни зъби с голяма загуба на твърди зъбни структури; случаи, при които не може да бъде поставен имплант и др. Контраиндикациите са свързани с определени конструкционни ограничения, някои хиперфункции, както и неограничени дефекти, които налагат да се постави дълго „висящо тяло“, което би довело до загуба на носещите зъби.


 

Предимство на изработването на мост по индиректен метод е голямата здравина (при прецизно планиране). В същото време има голям избор от материали, от които може да се изработи (метали, керемика, цирконий). По този начин може да се постигне максимална естетика и възстановена функция.

 

Недостатъци на метода са свързани с факта, че се налагат обикновено няколко посещения в зъболекарския кабинет. Необходимо е изпиляване на опорните зъби, при което се губят определено количество зъбни структури. При евентуален проблем с моста (счупване, болка на подлежащ зъб) се премахва цялата конструкция и се изработва отново. Не е възможна (или е много трудна и нетрайна) поправка в кабинета. Обикновено цената е висока.

 

Предимствата на директния метод са обусловени от факта, че не се изпиляват допълнително твърди зъбни тъкани. Пести се време, тъй като отнема само едно посещение при лекаря по дентална медицина. Материалите, от които се изработва мостът са високоестетични фотополимери и на практика става неразличим от собствените зъби. При проблем в някой от носещите зъби може лесно да се поправи в кабинета и не винаги е неоходимо да се свали целият мост. Обикновено цената е по-ниска, отколкото при индиректния метод.

 

Директният метод не може да се използва във всички клинични случаи и има доста конструкционни ограничения, което е основният недостатък. Здравината на конструкциите обикновено е по-малка в сравнение с тази на мостовете, изработени в лаборатория. По-често може да се наблюдават отчупвания от материала. При загуба на част от фотополимера, който покрива фибровлакното, то започва да „страда“ от средата в устната кухина и конструкцията може да се разлепи и да се разклати или да падне.

 

Общ недостатък е задръжката на храна под мостовите тела, която най-често е причина за провал на конструкциите и необходимост от нов мост или загуба на някой от носещите зъби. Друга обща черта е, че опорните зъби носят изгубените такива и в определени ситуации могат да бъдат претоварени. Това от своя страна може да стане причина за изваждане на съответните зъби.

 

Най-важните фактори за дълготрайност са два. Първият е добър анализ на случая, прецизно конструиране и изработка от страна на лекуващия лекар по дентална медицина. Вторият не по-малко важен фактор е добра поддръжка и спазване на всички препоръки от страна на пациента.