Изваждането (екстракция) е често използван метод за премахване на болката от болен зъб, тъй като е бърз (изисква само едно посещение) и често по-евтин от лечението, когато то е възможно. Това е най-разпространената хирургична манипулация, която се извършва от лекарите по дентална медицина в амбулаторни условия. Също така изваждането е една от най-древните дентални манипулации, чрез които се премахва болката от зъбен произход.

 

Екстракцията на зъб може да бъде както проста и бърза интервенция, така и сложна и дълга хирургична манипулация, която завършва с шевове, дренаж и дълъг оздравителен процес. Това зависи от сложността на анатомията на зъба, който трябва да се премахне, от структурата на обкръжаващите тъкани (кост, лигавица, кръвоносни съдове, нерви), наличието на възпалителни процеси, кисти и др. В същото време оперативното поле е ограничено, пълно с микроорганизми и на практика постигането на стерилна рана в устната кухина е невъзможно.


 

Често се налага да се премахват както постоянни, така и млечни (временни) зъби. Особеностите на премахване на млечен зъб са свързани с възрастта на пациентите (обикновено деца до 16-годишна възраст), както и с факта, че под тях се намира зародишът на постоянния зъб и манипулацията трябва да се извърши максимално щадящо.

 

Показанията за екстракция на временен зъб в денталния кабинет са зъби с чести инфекции и причина за подуване, което може да доведе до проблем със зародиша на постоянния зъб. Млечни зъби, при които е минало времето за физиологична смяна и пречат за нормалния пробив на постоянния зъб също се премахват.

 

Противопоказания за екстракция на млечни зъби са различни заболявания. Такива са налични авитаминози и рахит. Не се препоръчва извършване на манипулацията по време на инфекциозни заболявания. При деца с нарушения в съсирването на кръвта (хемофилия) и със сърдечни проблеми екстракциите в амбулаторни условия също са противопоказани.

 

Показания за екстракция на постоянен зъб има във всички случаи, когато той не подлежи на консервативно лечение, възстановяване и протезиране. Такива състояния могат да бъдат остър гноен периодонтит, многократно повтарящи се периодонтити, непроходими коренови канали, перфорации в кореновата система, напреднал пародонтит (пародонтоза) и др. Премахват се и зъби, които са причина за максиларен синуит (възпаление на синусът на горната челюст), свръхбройни зъби, ретенирани зъби (когато създават проблем). При туморни процеси се премахват зъбите в засегнатата зона по време на операцията. Показание за екстракция е предстоящо ортодонтско лечение, при което има нужда да се освободи място за правилно подреждане на зъбните редици.

 

Противопоказания за изваждане на зъб са системни кръвни заболявания, пациенти на антикоагулантна и антиагрегантна терапия (прием на медикаменти против съсирване на кръвта), сърдечно-съдови заболявания, провеждане на лъчетерапия и химиотерапия. Не добре контролираният диабет е предпоставка за отлагане на зъбната екстракция. Инфекциозните заболявания са контраиндикация за изваждане на зъб.

 

Нормално протичащата бременност не е противопоказание за екстракция на зъб. Добре е да се избягва първият триместър, както и седмият месец. Анамнеза за предшестващ спонтанен аборт, както и бременност с наличие на някакви усложнения са причина за задължителна консултация със следящия акушер-гинеколог.

 

Разположение на зъбите на място, на което се развива злокачествен тумор или хемангиом, е абсолютно противопоказание за изваждането им. Възможно е да се провокира бърз растеж на тумора или голям кръвоизлив.

 

Екстрахирането на зъб намалява дъвкателната ефективност, може да наруши говора. Загубата на един или няколко зъби в естетичната зона е причина за козметични проблеми. При загуба на повече зъби се понижава височината на захапката, променя се затварянето на устата и разположението на различните структури в устната кухина при функция и покой. Това води и до функционални смущения в долночелюстните стави, в дъвкателните мускули, промяна в тонуса на мимическите мускули и езика, главоболие, болка и шум в ушите и др.