Какво се наблюдава в устната кухина при зъби с периодонтит?

При острите периодонтити може да се наблюдава интактен зъб, който е травматично увреден (от агресивно ортодонтско лечение, удар, падане), както и кариозен, силно разрушен зъб или такъв с временна или постоянна пломба. Може да има данни за провеждано лечение.

 


Може да има болка при натиск върху костта, на мястото на проекция на върха на корена на зъба. При възпалителния процес може да се ангажират и околните лимфни възли. Засегнатият зъб може да е подвижен и при почукване има различна по интензитет болка.

 

При рентгенографско изследване може да не се наблюдава никаква промяна в периодонталното пространство на зъба. При по-напреднали процеси, както и при гнойни периодонтити се наблюдава разширение на периодонталното пространство.

 

При хроничните периодонтити находката в устната кухина може да бъде също много разнообразна. Може да се наблюдава дори интактен зъб (видимо здрави твърди зъбни структури). В други случаи се вижда зъб с променен цвят, с обтурация, с проведено кореново лечение, с фрактура, с лека подвижност, със зъбен камък около него. Може да се наблюдава зачервяване и леко подуване на лигавицата в областта на корена на зъба, може да има и фистула (образувание подобно на пъпка, от което може да изтича ексудат).

 

При палпация в областта на болния зъб обикновено има различни по вид усещания - от лек дискомфорт до силна болка, в зависимост от напредването на възпалителния процес и степента на разрушение на тъканите. При натиск и перкусия обикновено причинният зъб е болезнен.

 

Характерно за хроничните периодонтити и за обострените хронични периодонтити е, че често са засегнати регионалните лимфни възли в следствие на възникналото възпаление. Обикновено лимфните възли в областта са в различна степен са болезнени и оточни.

 

Рентгенографската находка при хроничните периодонтити обикновено е свързана с разширено околозъбно пространство, най-често в областта на върха на корена на зъба. Това разширение може да бъде ограничено или дифузно, с различни размери. Понякога се наблюдава задебеление на корените на зъбите във вид на бухалка, което се дължи на допълнително отлагане на коренов цимент- хиперциментоза.

 

Какво е лечението на периодонтита?

Най-важната стъпка при провеждане на лечение на различните видове периодонтити е поставяне на точната диагноза и правилна преценка на фазата на процеса. За целта е необходим пълен и точен анализ на данните получени от анамнезата, клиничния праглед, проведените клинични и рентгенови изследвания. В зависимост от причината за заболяването и фазата, в която се намира лечението варира в широки граници: от наблюдение до изваждане на зъба.

 

Наблюдение и проследяване чрез клинично и рентгеново изследване се предприема при зъби, които са претърпели скорошна травма. Следи се виталитета на зъбната пулпа, болковата симптоматика, подвижността и рентгенографски се наблюдава ширината на периодонталното пространство. При запазване на виталитета на пулпата и постепенно отшумяване на симптомите в рамките на 3-6 седмици зъбът се оставя жив. Проследява се определени интервали поне година след травмата.

 

При зъби с леко разширение на преиодонталното пространство, с данни за скорошно проведено кореново лечение и с липса на симптоматика, също не се предприема инвазивно лечение. Такива случаи се проследяват по-дълго на определени интервали.

 

В случаите със силна остра симптоматика, рентгенографски данни за силно разширено периодонтално пространство и категорични данни от клиничния преглед се предприема ендодонтско лечение. В зависимост от състоянието на зъба то може да бъде първично (подобно на това при пулпитите) или повторно лечение (еднтодонтско релечение). Целта е да се постигне стерилност на кореноканалната система на зъба, да се осигури място за изтичане на ексудата (ако има такъв), да се елиминира бактериалната флора и да се потуши възпалението. По този начин зъбът се запазва функционален в устната кухина.

 

Понякога при преминаване на възпалението във фаза на абсцес се налага да се направи инцизия (разрез) и да се постави дренаж, за да се осигури място за освобождаване на натрупаната възпалителна течност. За подпомагане на лечението в определени случаи се налага прием на антибиотици.

 

При наличие на някои особености в клиничната картина на периодонтита понякога се стига и до хирургична намеса. Тя се изразява в постигане на достъп до върха на корена на зъба през венеца и костта. По този начин механично се премахва възпалителната гранулационна тъкан. Едновременно с това обикновено се отрязва върха на корена и се херметизира с различни медикаменти. При силно разрушени зъби, обхванати от големи възпалителни процеси се стига до изваждане на зъба.