Синдромът на Даун е състояние, което бебето развива от момента на зачатието и е причинено от присъствието на една допълнителна хромозома.
 
Хромозомите са налице във всяка клетка и съдържат информация за всички наши характеристики в ДНК-то. Всяка клетка има 23 двойки хромозоми, 46 общо. По една двойка идва от всеки родител.
 
Обикновено здраво бебе има 46 хромозоми, а със синдрома на Даун - 47. Налице е нарушено психическо и физическо развитие. 
Симптомите, които се проявяват при хора със синдрома на Даун, са: слабо развита долна челюст, кръгло лице, голям език, бадемовидна форма на очите, образуване на кожна гънка във вътрешния ъгъл на окото, къси крайници, наличие на допълнителна бразда по дланите, лош мускулен тонус, по-голямо разстояние между палеца и показалеца, повишен риск от вродени заболявания на сърдечносъдовата система, гастро-езофагеален рефлукс, обструктивна сънна апнея, дисфункция на щитовидната жлеза.
 
Горната челюст на тези деца може да бъде закърняла, езикът е дебел, набразден и „сгънат“, зъбите са недоразвити, с малка форма и със забавен пробив и растеж. Могат да се наблюдават диастеми (разстояния между зъбите), по устните се наблюдават напречни бразди. Брадичката и устната цепка са с по-малки размери.
 
При Синдрома на Даун, децата изостават в своето психическо и физическо развитие. При тях пародонталните изяви са много по-чести и много по-тежки, отколкото при ментално изоставащите деца по други причини. В 67% от децата се наблюдава пародонтална деструкция с тежки рентгенографски данни. В период от 5 години децата и младите хора със синдрома на Даун показват 2 пъти по-голяма загуба на зъби в сравнение със здравите им връстници.
 
Обяснението за тежките пародонтални промени се търси в голямото количество бактериална плака и честите зъбно-челюстни деформации, повишеното количество на Prevotella melaninogenica, както и в дефектната неутрофилна функция. Допуска се и че гингивата е резистентна към инфекции в резултат на лошата циркулация в съдовете от периферен тип. 
 
Развитието на пародонталните заболявания протича изключително бързо и в резултат на това е възможна загубата на голям брой зъби. Най-често това са зъбите във фронта по време на пубертета. Началото на пародонталните промени се забелязват още по време на временното съзъбие.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Децата със синдрома на Даун имат по-малко кариеси в сравнение с децата с други увреждания поради:
  • Закъснял пробив на временните и на постоянните зъби;
  • Липсващи постоянни зъби;
  • Малки по размер зъби и треми, позволяващи по-лесно почистване на плаката;
  • Диетата на тези деца е съобразена с превенция на затлъстяването, а това означава по-малко кариесогенни храни и напитки.
 
Ако родителите на дете със синдрома на Даун не полагат необходимите грижи за добра орална хигиена, състоянието й би било силно влошено, съчетано с дълбоки пародонтални джобове.
 
Дишането през устата е много честа находка при тези деца и често се съпровожда с разрастнали папили в областта на горния фронт. Тези фактори силно повлияват пародонталните проблеми.
 
Деца със синдрома на Даун трябва да се отглеждат с много любов и внимание, да бъдат обгрижвани, но не и подценявани. 
 
При тези пациенти е необходимо да се установи взаимодействие между родители, пациенти и лекари. Тези деца изискват специални грижи и изработване на индивидуални, съобразени с проблемите им орално профилактични програми. Необходимостта от намирането на добър детски специалист и екип, който да обърне внимание върху денталните проблеми на дете със синдром на Даун, е голяма и важна част от отглеждането на детето.