Причините за загуба на постоянен зъб могат да бъдат разделени в няколко основни групи. Такива са кариозни и некариозни заболявания на твърдите зъбни тъкани, заболявания на зъбодържащия апарат (пародонта), възпалителни заболявания в устната кухина, травми, кисти.
Една от най-честите причини за загуба на зъб е ненавременното лекуване на кариеса и неговите усложнения. В следствие на прекомерна загуба на твърди зъбни структури се стига до пулпит (възпаление на зъбната пулпа). Липсата на лечение и в този етап обикновено води до разрушаване на зъбната корона и прогресия на процеса към корена. В крайна сметка зъбът става невъзстановим, може да предизвика силна болка, подуване, възпаление в челюстните кости и се стига до неговото изваждане.
Некариозни заболявания на твърдите зъбни тъкани също могат да бъдат причина за загуба на зъб. Абразията и ерозията на зъбите водят до загуба на емайла на различни повърхности. При всички случаи това може да доведе до по-лесно и прогресивно развитие на кариес или до изтъняване на зъба и неговото счупване. Като усложнение може да се стигне до излагане на пулпата в оралната среда, което е съпроводено със силна болка. Фрактурата на зъба често е невъзстановима и се стига до неговата загуба.
Заболяванията на зъбодържащия апарат- пародонтити са другата най-честа причина за загуба на зъб. Тези патологични състояния могат да бъдат локализирани (ограничени на пределено място в устната кухина) или генерализирани (обхващащи всички зъби в едната или двете челюсти). Най-честото развитие на събитията, за да се стигне до зъбна загуба е неглижиране на ранните признаци за възпаление на венците и липса на лечение при възникнал пародонтит (пародонтоза).
При възпаление на венците често няма силно изразени симптоми и пациентите не знаят за наличен проблем. Това води до по-лесно задържане на хранителни остатъци около зъбите, следвано от образуване на зъбен камък и развитие на голям брой бактерии. Тези фактори водят до образуване на венечни и костни джобове, стапяне на челюстните кости, оголване и разклащане на зъбите. Пострадалите от заболяването зъби често стават много болезнени, поради оголването на корените в оралната среда. При загуба на кост по-голяма от 2/3 от дължината на корена, съответният зъб не подлежи на лечение и се изважда. В някои случаи пародонтитът е толкова напреднал, че зъбите може да паднат сами или пациентите ги вадят в домашни условия.
Възпалителните заболявания в устната кухина са най-честата причина за подуване. Те могат да бъдат периодонтити - възпаление около зъбните корени, абсцеси и флегмони. При периодонтитите причината е винаги определен зъб. Абсцесите и флегмоните в лицево-челустната област могат да бъдат със зъбен произход, както и с произход от други тъкани.
При голям възпалителен процес, причинен от зъб, за да се стигне до оздравителен процес, се налага изваждане на зъба и щателно почистване на раната. Понякога се поставя дренаж и се приемат антибиотици. В зависимост от обхвата и големината на възпалението, в някои случаи тези манипулации се извършват в отделения по орална и лицево-челюстна хирургия.
При наличие на киста от зъбен произход (одонтогенна киста) често се стига до изваждане на причинния зъб, тъй като при по-консервативните методи в много случаи се стига до рецидивиране на кистите. В зависимост от големината и обхвата на процеса, може да се премахнат няколко зъба, да се наложи операция в специализирано отделение, да има нужда от присаждане на кост и др. По преценка на хирурга, извършващ операцията може да се направи биопсия на премахнатата киста. Кистите често не дават сигнал за съществуването си и се откриват или случайно, или в много напреднал етап.
Друга честа причина за зъбна загуба са зъбните и челюстните травми. Зъбът се отстранява от устата, когато травматично се е получила вертикална фрактура, коса фрактура, която засяга коронката и корена, както и при хоризонтални коренови фрактури. Друга травма, при която се губи зъб, е експулсията - избиване на зъб (заедно с целия корен).
При фрактури на челюстните кости понякога също се налага екстракция на един или няколко зъба, които са разположени в зоната на счупването. Възможно е да има и комбинирани фрактури на челюстите заедно с един или няколко зъба.
Профилактиката на загубата на зъби са редовните прегледи при дентален лекар, препоръчително на 6 месеца за възрастни и на 3-4 месеца при деца. По този начин не се допуска да се стигне до усложнение при кариозните, некариозните и пардонталните заболявания. Чрез редовната профилактика по-рядко може да се стигне до абсцес.
