Естествената подредба на зъбите е генетично детерминирана и се изразява в определена позиция на зъбите и челюстите в трите равнини. Науката, която се занимава с отклоненията в разположението на зъбите и челюстите, се нарича ортодонтия (orthos - прав, dens - зъб). Най-общо казано зъбите са подредени така, че горните зъби да "захлупват" долните като капак на кутия. Идеалната захапка се нарича ортогнатна.
 
Отклоненията от ортодонтската норма се разглеждат в следните раздели: отклонения при отделните зъби, отделните зъбни дъги и съотношението между челюстите.
 
Ще се спрем на отклоненията при отделните зъби.
 
1. Отклонения в броя и размера на зъбите
 
При тях се отбелязва дали са налични всички зъби, т.е. дали има хипо- или хиперодонтия. При хиподонтия липсват зъбни зародиши и зъбите са в по-малък брой от нормалното. Най-често това са мъдреците, долните втори премолари и горните странични резци.
 
При хиперодонтия се развиват допълнителни, свръхбройни зъбни зародиши. Най-често това е мезиоденс - свръхброен резец между горните централни резци. Той обикновено е с дефектна форма.
 
Обръща се внимание на размера - дали е нормален, или има микро-/макродонтия. Микродонтията се проявява като зъби с умален размер, а макродонтията - с уголемен.
 
2. Отклоненията в положението на отделни зъби
 
Отклоненията в положението на отделните зъби е една от най-честите причини за влошената естетика на усмивката. Често това е поводът за посещението на пациента при денталния лекар. Тези отклонения могат да бъдат:
 
Ротация - тя представлява завъртане на зъба по вертикалната му ос.
 
Инклинация - наклоняване на зъба в различни посоки. Наклоняването се изразява в промяна на посоката на надлъжната ос на зъба. Зъбът може да е наклонен към съседните зъби, както и към бузите/устните или езика.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Транслация - тази аномалия в подредбата се изразява в преместване на зъбите. Транслацията представлява корпусно преместване на зъба, без промяна в надлъжната му ос.
 
Транспозиция - разместване на местата на зъбите. Например, смяна на местата на кучешкия зъб и страничния резец.
 
3. Отклонения в разстоянието между зъбите
 
Зъбите сключват плътен контакт със съседните си зъби. Това е норма за постоянното съзъбие.
 
Диастема - тя представлява разстояние между централните резци, което е по-голямо от 1 мм. Може да се наблюдава и в горна, и в долна челюст. В определени случаи в смесено съзъбите се счита за временно отклонение, което се самокоригира.
 
Треми - така са разстоянията между останалите зъби. Често родителите се притясняват, че временните зъби на децата им за "разредени" или че имат разстояния. Всъщност при късно временно съзъбие тремите са норма. Те са благоприятно явление, защото тези разстояния осигуряват пространство за постоянните зъби, които са с много по-големи размери от временните. Липсата на треми се счита за предвестник на проблеми в подредбата на зъбите в по-голямата част от случаите.
 
Отклоненията при отделните зъби се лекуват с различни техники - апаратчета или брекети, в зависимост от конкретния случай. Консултацията със специалист може да ви даде много насоки в това дали деформациите са временно явление, могат ли да се самокоригират, какво лечение е необходимо.
 
Ортодонтското лечение е по-дълго от останалите стандартни манипулации в денталната медицина, но естетическият и функционалният резултат дава огромно отражение в самочувствието и психосоциалното развитие на индивида.