Системният лупус еритематодес е хронична възпалителна автоимунна болест. При нея се проявява свръхчувствителност тип III като е възможно и участието на тип II, при което се образуват автоантитела срещу ядрените съставки на собственото тяло. Болестта засяга кожата, ставите и вътрешните органи. Среща се в 2 форми- лупус еритематодес, засягащ предимно кожата и лупус еритематодес-засягащ предимно вътрешните органи (системен).
 
Жените боледуват 8 пъти по-често от мъжете, предимно между 10 и 50 годишна възраст.
 

Смята се, че етиологичните причини и механизми на протичане на болестта са 3 вида:

  1.  Генетично предразположение;
  2. Фактори от околната среда като изключителен стрес, слънчева светлина, хормони, инфекции, медикаменти-антидепресанти, антибиотици;
  3. Реакции към лекарства, което води до лекарствено индуциран лупус. Той може да бъде обратим, като над 400 медикамента могат да причинят подобни промени.
 
Болестта се определя още като „великият имитатор“ поради изявата си в различни области от човешкия организъм и проявяващата непредвидимост. Клиничните прояви на лупус еритематодес се изразяват в следните симптоми:
 
  • Температура, отпадналост, миалгия, умора, ставни болки;
  • Артрит на ръцете;
  • Кожни обриви, лезии, болезнени нодули;
  • Безболкова хематурия (кръв в урината) или протеинурия, лупусен мембранозен гломерулонефрит, бъбречна недостатъчност;
  • Тромбози и белодробен емболизъм;
  • Стенокардия, ендокардит, миокардит, перикардит;
  • Затруднено дишане, плеврален излив, плеврит, белодробна хипертония, емболии.
 
Около 30% от болните имат изразен кожно-лигавичен обрив около носа, плътни, зачервени, люлеещи се обриви, алопеция (оплешивяване), язви на устата, носа, вагината.
 
До 90% от болните имат мускулно-скелетни промени- болки предимно в ръката и китката. При 50% от болните се наблюдават хематологични промени-желязодефицитна анемия, левкопения.
 
При голям брой деца със системен лупус еритематодес се развива синдрома на Рейно, провокиращ се от студ и силни емоции. Псориазисът е също много характерен. В много случаи се развива сърдечна недостатъчност. Редицивиращите коремни болки са много чести при деца със системен лупус еритематодес и понякога създават погрешна заблуда за друго заболяване при поставяне на диагноза.
 
При 5-25% от болните със системен лупус еритематодес се наблюдават орални лезии по устните и оралната лигавица. Лезиите са неспецифични, еритематозни, с бели петна и периферни линии и могат лесно да се разраняват.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Над 2/3 от пациентите се оплакват от сухота в устата, дразнене и усещане за парене особено при прием на топла и пикантна храна. Системният лупус засяга екзокринните жлези като в малките слюнчените жлези се наблюдават лимфоцитни инфлитрати. Установено е, че при такива болни е намален нестимулираният слюнчен ток.
 
Системният лупус се характеризира с оток и зачервяване на бузите и основата на носа под формата на пеперуда. Докато по кожата на останалата част от тялото се наблюдават зачервени кръгли петна под формата на дискове. По повърхността си те имат сквами, с надигнати еритемни ръбове и централна атрофия.
 
Когато лезиите са по устните могат да развият сребриста периферия като по кожата. Лечението е предимно симптоматично, включително проявите на ксеростомия, хипосаливация, дисгезия и глосодиния.
 
При болните от лупус еритематодес е повишен риска от бактериален ендокардит, а около 50% от лезиите, които се образуват по кожно-лигавичните части от тялото са с кандида инфекция.
 
Системният лупус еритематодес е многоразнообразна болест и това предполага подробна консултация с лекуващия лекар. Лечението на системен лупус еритематодес включва на първа линия-кортикостероидна терапия, имуносупресивна терапия, нестероидни противовъзпалителни средства.