Оралният херпетичен гингивостоматит е едно от най-честите и тежко протичащи орални инфекции в детска възраст.
В етиологията на заболяването стои вирусна инфекция с Herpes simplex virus тип 1, а понякога и Herpes simplex virus тип 2. Орален херпетичен гингивостоматит може да се наблюдава между 6-месечна и 6-годишна възраст, с пик от 1- до 3-годишна възраст.
Оралният херпетичен гингивостоматит е най-често срещаното заболяване на оралната лигавица в детска възраст. Децата с орален херпетичен гингивостоматит търсят помощ от дентален лекар средно на 5-тия ден от началото на заболяването. Водещ симптом са типичните за инфекцията орални лезии-везикули, които бързо преминават във везикуло-ерозивни лезии. Заразяването става по въздушно-капков път, най-често при близък контакт с член от семейството с лабиален херпес.
Инкубационният период е 2-12 дни, характерен пик на заболяването има между 1- и 3-годишна възраст, но може да се появи и при по-големи деца и възрастни, особено при имунокомпрометирани пациенти.
Само един вирус не може да причини заболяване. Изисква се натрупване на достатъчен брой вируси. Времето, през което това се случва, се нарича продромален период. При оралния херпетичен гингивостоматит продромалният период продължава около 1 седмица. Първите симптоми са липса на чувствителност или тръпнене, сърбеж в увредените зони, които обикновено са по дъвкателната лигавица. Все още няма локална симптоматика, възможно е да се появят общо неразположение, субфебрилна температура, главоболие, болки в устата, дисфагия, болезнени лимфни възли.
В началото на заболяването се появява гингивит - възпаление на венците, които започват да кървят и зачервяване на лигавицата. След 4-тия ден от началото на заболяването се появяват мехурчета навсякъде по устната лигавица и по кожата около устните.
Оралните прояви на заболяването се характеризират със силно изразено зачервяване на гингивата, появата на везикули. Те са с размер 1-3 мм, оградени от ярко червена възпалителна зона. При сливането им се получават були. От самото начало на инфекцията се наблюдава и везикуларен обрив по кожата около устата. Често децата имат и сивкав налеп по езика.
При спукването на везикулите и булите, което в устата става при дъвчене, се откриват болезнени ерозии. Локализацията им е по цялата орална лигавица и по орофарингкса.
Освен везикули, були, ерозии, в края на заболяването се наблюдават и крусти (люспички). Оздравяването отнема време от 1 до 2 седмици.
Оралният херпетичен гингивостоматит има няколко форми:
- Лека форма;
- Средна форма;
- Тежка форма
Леката форма се характеризира с продължителност между 6-7 дни. Наблюдават се единични групи от 5-6 везикуло-ерозивни лезии с неправилна форма и склонност към конфлуиране. Общото състояние не е много засегнато.
При средната форма има повече лезии от леката форма, могат да бъдат обхванати лигавицата на устните, езика и бузите. Децата имат висока температура 38-39 ̊. Продължителността е 8-9 дни.
Тежката форма продължава около 10-12 дни, децата отказват храна и вода, тъй като изпитват много силна болка. Наблюдават се везикуло-ерозивни лезии по цялата лигавица на устната кухина. Значително е засегнато и общото състояние на децата.
Лечението на оралния херпетичен гингивостоматит се състои от две части - общо и локално. Общото лечение при оралния херпетичен гингивостоматит трябва да се съобрази с възрастта на децата и бързото дехидратиране на организма, което може да настъпи. С нестабилната защита и имунитет при малките деца, както и с бурното протичане на оралния херпетичен гингивостоматит, с висока температура и силно засягане на общото състояние.
Локалното лечение трябва да бъде съобразено с наличието на силна болезненост в устната кухина, която придружава заболяването и е причина за тежко засягане на общото състояние поради отказ от храна. След четвъртия-петия ден от началото на заболяването, херпесен вирус вече липсва в устната кухина и оралната патология се поддържа от вторична бактериална флора, която при създадените условия става патогенна.
Локалното лечение на децата с орален херпетичен гингивостоматит трябва да съответства на различните етапи на развитие на заболяването, при които клиничната динамика изисква различно лечение. Трябва да се потърси лекарска помощ.