1. Какво представляват кариесите?

Кариесите са кавитации (кухини) в зъбите, предизвиквани от бактерии. В хода на метаболитната си дейност, бактериите деминерализират и разрушават твърдите дентални тъкани, при което могат да попаднат в пулпата на зъба, където да предизвикат пулпит – силно болезнено възпаление на пулпата. Възможно е оттам инфекцията да тръгне с кръвния ток, при което да бъдат засегнати и други органи и системи – бъбреци, сърце и др.

 


2. Как се развива кариозният процес?

 

Зъбите, които са изградени основно от неорганични минерали, са в постоянен процес на минерализация и деминерализация, които се уравновесяват взаимно и зъбите запазват здравината и целостта си. В устата живеят определени бактерии – Streptococcus mutans и някои лактобацили, които могат да разграждат остатъците от храната до слаби органични киселини – най-вече млечна. Органичните киселини се свързват химически с металните йони от костното вещества и ги извличат. Това предизвиква появата на видими кавитации, които, ако бъдат оставени без лечение достатъчно дълго, могат да разрушат зъба напълно. Деминерализиращото влияние на органичните киселини се антагонизира от реминерализацията на зъбите, която протича за сметка на флуоридните йони, съдържащи се най-вече в пастите за зъби. Ако оралната хигиена не е на ниво, реминерализацията изостава, а деминерализацията се усилва, тъй като органичните киселини и бактериите, които ги продуцират, не биват отмивани и имат възможност да окажат разрушителното си влияние върху зъбите достатъчно дълго време.

 

3. Как може да се предотврати появата на кариеси?

 

От решаващо значение за появата на кариес е на бактериите да се предоставят достатъчно фермантабилни въглехидрати и време между измиванията, през което да се осъществи деминерализация, надвишаваща съответната реминерализация за същия период. Основните захари, благоприятстващи кариозния процес са глюкозата, фруктозата и захарозата (която е изградена от една молекула глюкоза и една молекула фруктоза). Съвсем буквално, след водата, те са основните съставки на газираните напитки (освен тези с изкуствени подсладители). Това незадължително означава, че приемането им, дори в големи количества, ще доведе до кариеси, а по-скоро, че след приема им (както и на всяка друга храна) е задължително измиването на зъбите.

 

Предвид същността и хода на кариозния процес, е уместно да се използват и води за уста, особено ако за по-дълъг период от време е невъзможно зъбите да се измият. Водите за уста съдържат антибактериални съставки, които потискат развитието на бактериите, както и флуоридни и йони, които се свързват с металните катиони в костното вещество и формират минерали, които повишават здравината и устойчивостта на зъбите.

 

Освен това, пълното отстраняване на хранителните остатъци от устата е невъзможно само с обикновена четка за зъби. Влакната й не достигат междузъбното пространство, където се задържа храна в достатъчни количества, за да се развие кариозен процес. Тези кариеси могат да бъдат особено коварни, тъй като се откриват трудно при профилактичен преглед и са трудно достъпни за лечение, щом започне клиничното им манифестиране.

 

Също така, локализацията им в областта около шийката на зъба, където емайлът е по-тънък, е предпоставка за много по-бързото прогресиране на кариозния процес и достигането на инфекцията до пулпата, което е неприятно усложнение.

 

Задържането на храна между зъбите е предпоставка и за формирането на джобове под венците, изпълнени с хранителни остатъци и бактерии, които ги ферментират. Възпаляването на венеца причинява подуване, при което джобът се затваря и повече няма възможност да се самопочиства. Това е важна предпоставка за възникването на масиран гингивит и преминаването му в пародонтоза, която е трудно лечимо състояние, потенциално застрашаващо всички налични зъби.

 

Предвид всичко това, силно препоръчително е използването на интердентални четки или конци за зъби, с които да се почиства редовно трудно достъпното междузъбно пространство.

 

NEWS_MORE_BOX

4. Какво е лечението?

 

Макар че профилактиката е най-добрият терапевтичен подход, практиката показва, че тя е най-рядко прилаганият, особено по отношение на кариесите. След като болката ни е довела до зъболекарския кабинет, изследването на зъба със сонда и визуално, разкрива наличните терапевтични алтернативи.

 

Там където е възможно, се прилага до болка познатото изпилване на засегнатата тъкан и затварянето на кавитацията с пломба. Това се прави при условие, че е запазена достатъчно голяма част от зъба, каквато, за щастие, е ситуацията в болшинството от случаите. Амалгамените пломби, широко използвани в миналото, днес са заменени с по-естетичните фотополимерни пломби, които имат естествен цвят и са почти незабележими.

 

Ако пулпата бъде умъртвена в хода на инфекцията, се налага зъболечение, при което тя се отстранява, инфекцията се ликвидира и зъбните канали се запълват с полимерно вещество, наречено гутаперча. На този етап в зъба няма жива тъкан, при което той става крехък. В такъв случай е препоръчително обличането му в корона от керамика или друг устойчив материал, за да се избегне счупването му.

 

Ако зъбът е твърде разрушен, няма съседни, които да осигуряват достатъчна опора или пациентът не може да си позволи алтернативните форми на лечение, се пристъпва към дентална екстракция.