Свежият дъх винаги се приема като приятна черта у околните. Заедно с чаровната усмивка той спомага за успешното общуване. Но поради различни причини дъхът ни може да придобие неприятен нюанс, което влошава самочувствието ни и дори може да ни накара да се самоизолираме.

Лошият дъх представлява характерна неприятна миризма, която предизвиква негативни емоции, социален дискомфорт и затруднения в общуването. Смята се, че 20-60% от човешката популация страда от лош дъх, като всеки поне веднъж се е сблъсквал с това състояние.

Понятието лош дъх съдържа в себе си четири термина:

1. Халитоза – често се изпозлва за обозначаване на лошия дъх като генерално понятие, но всъщност представлява неприятна миризма, която произхожда от метаболитни промени в организма. Най-вече това са промени в гастроинтестиналния тракт, както и в белите дробове. Съществуват два вида халитоза – физиологична и патологична.

Физиологичната халитоза е обратима и се дължи на екскрецията на летливи вещества през белите дробове – появява се след консумация на чесън, лук, билки, чай, кафе, алкохол. По-изразена е в състояние на дехидратация, гладуване, диария, констипация.

Патологичната халитоза възниква по подобен механизъм, но не е лесно обратима и е в резултат от нелекуван диабет, чернодробна недостатъчност, гастрит, язва, езофагит.

2. Fetor ex ore – зловонна миризма, чийто източник се намира в устната кухина. Установява се в 80% от случаите на лош дъх. Главни виновници за развитието му са бактериите по гърба на езика, които разграждат белтъците до неприятно миришещи вещества, но проблемът може да се крие още в:

  • пародонтално заболяване – гингивит и пародонтит, което не е подложено на терапия, както и наличие на зъбен камък;
  • остър херпетичен гингивостоматит или други вирусни инфекции;
  • неподдържано съзъбие – изостанали разрушени зъби и корени, кариеси, задържащи храна;
  • недобре изпълнени протетични конструкции – коронки, мостове – които са плак-ретенционни;
  • непробили напълно мъдреци, около които се образува джоб, пълен с бактерии и хранителни остатъци;
  • лоша орална хигиена – непочиствани интердентални пространства, език;
  • ксеростомия – сухота в устата поради различни причини.


3. Озостомия – мирис от устата, чийто източник се намира в горните дихателни пътища – при ринит, синуит, фарингит, ларингит, тонзилит и др.

 


NEWS_MORE_BOX



4. Стоматодисодия – означава неприятен дъх, който се установява в устата, но произхожда от долните дихателни пътища, тоест появява се заради бронхит, туберкулоза, пневмония, абсцес и др.

Лечението на лошия дъх започва с изследване на всички възможни причини и може да изисква интердисциплинарен подход със системно лечение – кооперация между дентален лекар, гастроенетеролог, УНГ специалист, психолог и др.

 

Извършва се задължително саниране на устната кухина – лечение на пародонтални заболявания, на кариес, абсцеси, вирусни заболявания, екстрахиране на безнадеждни зъби, корекция на плакозадържащи обтурации и конструкции.

Междувременно се изпълняват следните съвети, които в повечето случаи дават бърз и задоволителен резултат:

  • Редовно и щателно извършване на оралната хигиена – зъбите се мият два пъти на ден поне по три минути.
  • Почистване на интерденталните пространства с конец или интердентални четки веднъж дневно.
  • Не бива да се забравя гърба на езика при устната хигиена – този своеобразен резервоар за бактерии може да се почисти, като се изчетка внимателно с четката за зъби или със специална четка „стъргалка”. По този начин се отстраняват бактерии и мъртви епителни клетки.
  • Нужно е хидратиране на организма – сухата уста често е причина за лош дъх. Утоляването на жаждата, приемът на твърди сурови храни, като ядки, както и дъвченето на дъвки без захар стимулира слюноотделянето.
  • Използвайте вода за уста и пасти за зъби, съдържащи антисептични вещества, както и етерични масла.


Следвайки упорито тези правила, както и с помощта на денталния си лекар, бързо ще забравите за проблема „лош дъх”.