След изваждането на зъб в денталния кабинет обикновено кървенето спонтанно се прекратява в рамките на 5 до 15 минути. Обикновено лекарят по дентална медицина изчаква да настъпи кръвоспиране, оглежда раната за наличие на добър съсирек и след това освобождава пациента като се дават инструкции за правилна грижа у дома. Важно е да се поддържа добра орална хигиена, за да не се допусне инфектиране на раната вследствие на задържане на храна. Друг ключов момент за бързо възстановяване на първите 2-3 дни да се избягват действията, предизвикващи силен вакуум в устната кухина (изплюване, пушене), защото могат да доведат до разкъсване и отпадане на съсирека. Това от своя страна може да доведе до кървене или алвеолит.
В определени случаи кървенето продължава часове или дори дни след изваждането на зъба. Това не е нормално и е причина за вземане на спешни мерки и своевременно посещение при лекар по дентална медицина или на отделение по лицево-челюстна хирургия.
Най-общо кръвоизливите след екстракция на зъб се разделят на ранни - възникващи непосредствено след манипулацията и късни - появяват се няколко часа до няколко дни след нея. Причините за наличие на кръвоизлив могат да се разделят условно на местни и общи.
Локалните фактори за поява на кръвоизлив са свързани с травматичността на манипулацията - разкъсване на меките тъкани, фрактура на част от алвеоларната кост (междузъбна преграда, стена на зъбна алвеола, междукоренова костна пластинка). Обилно кървене може да се получи и при засягане на кръвоносен съд от по-голям калибър (например артерията на долната челюст).
Повишено кървене може да има и при наличие на възпалителни процеси (грануломи, абсцеси) или кисти в областта на извадения зъб. Опасни кръвоизливи се получават и при засягане на съдови тумори.
Общите причини за кръвоизлив от екстракционна рана са свързани с различни системни заболявания или прием на медикаменти. Опасност при изваждане на зъб да настъпи кръвоизлив крият най-вече заболяванията, при които е нарушено съсирването на кръвта (хемофилия), както и заболявания, протичащи с различни по интензитет кръвоизливи като симптом (хепатит). Недостигът на витамин С и К също могат да бъдат причина за повишено кървене от екстракционна рана.
Прием на медикаменти против съсирване на кръвта (антикоагуланти и антиагреганти) води до кръвоизливи след изваждане на зъб. Други вещества, при приема на които може да се наблюдава повишено кървене са някои хормонални препарати, както и някои антидепресанти. Тъй като хормоналното равновесие в организма е много важно за времето на кървене и кръвосъсирване е важно да се отбележи, че има състояния при жените, при които може да се наблюдава повишено кървене, например климакс.
Причини за следоперативно кървене са и не добре контролирани хронични заболявания. Такова е повишеното артериално налягане (хипертония). При горна граница над 160 мм Hg не се препоръчва екстракция на зъб в амбулаторни условия. Липсата на контрол на диабета и висока кръвна захар също са предпоставка за възникване на кръвоизлив.
В денталния кабинет се извършва последователност от действия за спиране на кървенето. Първо се установява източникът на кървенето. Промива се раната и се подсушава. При нужда може да се зашият меките тъкани. Задължително се премахват счупени части от костта, както и възпалителна тъкан. За осигуряване на притискане на кръвоносните съдове е добре да се направи подходяща тампонада с колагенова или друг вид гъба, която може да е напоена с обезболяващи и/или антисептични средства. Добре е болният да се наблюдава поне 1 час. Ако тампонадата е направена с резорбиращи се материали, тя не се премахва, в противен случай се отстранява след най-малко 3 дни.
В помощ на локалното спиране на кървенето могат да се приемат и системни средства. Такива са калциев глюконат, витамини С и К.
В случай на продължаващо изтичане на кръв от раната повече от 24 часа е необходимо пациентът да бъде насочен към съответното болнично отделение, където да се установи причината за кръвоизлива и да се предприемат правилните системни действия.
В повечето случаи кръвоизливите от екстракционни рани не са животозастрашаващи, тъй като обикновено не могат да бъдат засегнати кръвоносни съдове от много голям калибър. Особено опасно е засягането на хемангиом - изисква се незабавно болнично лечение.
