Храненето е основен физиологичен процес, свързан с приема, преработването и усвояването на храни, необходими за клетъчно и тъканно изграждане и обновяване. Нужни за функционирането на организма и компенсиране на изразходваната от него енергия. 

 

Честотата на хранителната алергия е над 4% за цялото население на планетата, независимо от възрастта, и продължава да нараства както в световен мащаб, така и на местна почва у нас.


 

При определени условия настъпва увреждане на оралната толерантност и приемът или контактът с определени храни води до развитие на разнообразна симптоматика. Тази симптоматика се нарича „хранителна алергия“, „хранителна свръхчувствителност“, „странични реакции към храни“.

 

Доказано е, че храненето на новородените деца само с майчино мляко ускорява развитието на орална толерантност и предотвратява възникването на хранителна алергия и атопичен дерматит. Това се дължи на няколко фактора:

  • Кърменото дете е в контакт с изключително малък брой чужди хранителни алергени;
  • Майчината кърма доставя секреторен IgA за пасивна протекция срещу чужди протеини и патогенни микроорганизми;
  • Майчината кърма съдържа редица разтворими фактори, съдействащи за по-ранно и ускорено съзряване на чревните бактерии и имунния отговор на бебето.

Токсични реакции към храни

Токсичните реакции възникват към вещества, които са: естествени токсини или такива, получени при обработка на храните, замърсители (пестициди), добавки (сулфати, ацетилсалицилова киселина, натриев глутамат). При токсичните реакции не се откриват повишени титри на общите и специфични IgЕ, които са характерни за същинските алергични реакции.

 

Интересен е „хистаминовия шок“ или скомроиден синдром - дължи се на храни, съдържащи хистамин. Такива са: ягоди, консервирани риби, богати на хистидин. Рибите са главно от семейство Scombridae - скумрия, риба тон, паламуд, откъдето идва и наименованието на синдрома. Симптомите и клиничните прояви са: зачервяване по лицето, шията и гърдите, сърцебиене, уртикария, главоболие, гадене и повръщане. 

 

Синдромът на „китайския ресторант“се предизвиква от натриев глутамат, съдържащ се във водораслите и използван като подправка. Синдромът се развива за няколко часа след консумация, а симптомите са: главоболие, „горещи вълни“ в областта на шията и гърба, изпотяване, гадене и стягане на гърдите.

 

Псевдоалергични реакции към храни

Те са резултат от различни ензимни дефицити или освобождаване на медиатори. Най-често се касае за дизахаридна недостатъчност - например, непоносимост към мляко поради лактозен дефицит в чревната стена или непоносимост към алкохол поради дефицит на алдехид дехидрогеназа в черния дроб.

 

Същинска хранителна алергия

Тя се определя като имунен отговор отстрана на организма към алергени в храните и техните добавки.

 

Проблемът засяга по-често децата, отколкото възрастните, по-често жените и лицата с атопични и гастро-интестинални заболявания. Сред етиологичните фактори са главно плодове и зеленчуци, мляко, яйца, риба и морски дарове, ядки, месо. 

 

Основните симптоми на хранителната алергия са:

  • Уртикария;
  • Орален алергичен синдром (ОАС);
  • Астма;
  • Анафилаксия;
  • Гастро-интестинални симптоми;
  • Ринит;
  • Риноконюнктивит.

Кръстосана реактивност

Кръстосаната реактивност се проява между алергени на околната среда и хранителни алергени.

 

Възможна е кръстосана рекативност между латекс и киви, банан, авокадо, папая, картофи, домати, пъпеш, кестен, спанак, орех. Между тревен полен и домати, грах. Между брезов полен и ябълка, круша, праскова, череша, лешник. Див пелин и целина, магданоз, морков, пикантни подправки. 

 

През 2000 г. е установено, че около 50% от болните с полиноза (поленова алергия) и около 35% от алергичните към латекс развиват различни клинични форми на хранителна алергия, като особено чест е оралният алергичен синдром. Рискът се увеличава значително при болни с едновременна алергия към полени и латекс.