Кистите представляват кухини, които са израз на патологичен процес. Те са ограничени от околната здрава тъкан от капсула (от съединителна тъкан), а отвътре са подплатени от епителна тъкан и са изпълнени с течност или кремообразна маса. Кистите на челюстните кости се разделят на два основни вида - одонтогенни (свързани със зъбите) и неодонтогенни (без зъбен произход).
Причините за развитие на различните видове кисти не са доизяснени. Знае се, че при някои видове кисти има инфекциозен причинител. Кистите растат бавно и без да причиняват сериозни оплаквания у пациента. Обикновено „избутват“ съседните структури (зъби, мека тъкан) и постепенно разрушават костта.
Клиничните прояви на костите са различни в зависимост от големината и локализацията им. Може да има малка неболезнена подутина, която е с твърди костни стени. С нарастването на кистата изтънява костта и може да бъде напълно резорбирана. Тогава кистата се разполага непосредствено под лигавицата, като може да се стигне и до костна фрактура при голямо изтъняване на челюстната кост.
Тъй като при нарастването си кистите обикновено избутват съседни тъкани, може да се наблюдава разместване и/или разклащане на зъби. Може да има резорбция на корените им, както и нарушена функция. Може да се стигне до нарушена сетивност в зъб или група зъби, както и в определена област на лицето. В следствие на възможните неразположения се наблюдава и нарушена функция на зъбно-челюстния апарат (болка при дъвчене, нарушен говор при липса на сетивност на устните).
Диагностицирането на кистите се случва въз основа на данните от клиничното и рентгенографско изследване. Водещ е видът на изтичащото кистозно съдържимо- обикновено бистра жълтеникава течност с малки кристали.
Рентгенографският образ при повечето кисти на челюстите е сходен. Има ясно ограничена от здравата тъкан кухина, която може да е свързана с корен на зъб или ретениран в костта зъб. Окончателната диагноза се поставя след хистологичен анализ на стената на кистата.
Лечението на кистите включва няколко компонента. Премахване на самата киста, лечение или премахване на причинния зъб (ако има такъв), медикаментозна терапия и проследяване. Премахването на кисти в челюстите е хирургична манипулация с различен обхват в зависимост от големината им. След оперативната намеса в челюстните кости остават кухини, които в последствие се запълват с новообразувана костна тъкан. Възможно е по време на операцията да се наложи поставянето на биологично поносими материали, които намаляват обема на хематома и благоприятстват оздравителния процес.
В случай, че в областта на кистата има засегнат зъб, то се провежда задължително ендодонтско лечение или се изважда (в зависимост от степента на засягане), за да се предотврати запазване на инфекциозния причинител. При провеждане на ендодонтско лечение (умъртвяване и запълване на кореновите канали) обикновено се прерязва и върха на корена. Почти винаги хирургичното лечение е съпроводено от прием на антибиотик, противовъзпалителни и обезболяващи лекарствени средства.
След хирургичната намеса се проследява състоянието на пациента. При премахване на кистата в амбулаторни условия се прави преглед на следващия ден, на първата седмица-две за премахване на конците. След това след около 3-6 месеца се правят контролни прегледи и рентгенографии. Очаква се подобрение на рентгенографския образ след около 6 месеца.
При големи по обхват кисти, разположени в близост до нерви и големи кръвоносни съдове е препоръчително операцията да се направи в болнични условия. В този случай състоянието на пациента се проследява ежедневно няколко дни след оперативната намеса.
Библиография:
1. Лицево-челюстна и орална хирургия, София
2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2312107/
3. https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/0096634745901141
