Оралният алергичен синдром е описан още през 1988 г. и представлява алергична реакция от бърз тип, възникваща при болни с полиноза, след пряк контакт на оралната лигавица с растителни храни. Такива храни са ябълки, круши, праскови, кайсии, пъпеши, киви, авокадо, банани, лешници, моркови, домати, картофи.

 

Оралният алергичен синдром е най-срещаната клинична проява на “синдром на полено-хранителна алергия”. 40% от скандинавците и 25-30% от останалите европейци, страдащи от полиноза, съобщават за орален алергичен синдром след консумация на пресни плодове и зеленчуци. Интересното тук е, че се касае за алергия от сурови продукти, тъй като топлинната обработка на тези храни разрушава термолабилните алергени в тях.


 

Оралният алергичен синдром спада към групата на хранителните алергии. Клас 2 хранителни алергии възникват след сенсибилазия с инхалаторни алергени-протеини от растителен произход и се среща главно при възрастни хора. С развитието на обществото се повишава рискът от появата на „нови“ алергени, а с промяната на хранителните навици се внасят нови храни и подправки. Съвременните кулинарни технологии могат да доведат до промяна в структурата и възникването на различни хранителни алергени. Нараства и вероятността за осъществяване на кръстосани реакции.

 

При пациенти с изразен орален алергичен синдром често се наблюдава и сенсибилизация към дървесни полени, а по-рядко към тревни такива. Описани са случаи на орален алергичен синдром и след консумация на яйца, птиче месо, морски дарове.

 

Проявите на оралния алергичен синдром са ограничени до устната кухина и гърлото. Симптомите на оралния алергичен синдром се състоят в зачервяване на лигавицата на устните, последвано от поява на папули и везикули, оток на устните, чувство за фарингеален оток. Алергичните усещат пруритус и смъдене в устната кухина. Тази картина се развива много бързо, почти веднага, след контакта с алергена-до 15 минути.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Състоянието може да се усложни с уртикария, лицева еритема, ларингеален оток и дори анафилактичен шок в първия час от контакта с алергена.

 

Острият алергичен синдром може да бъде съпроводен и  със симптоми в гастроинтестиналният тракт и риноконюнктивит. Гастроинтестиналните смущения са гадене, повръщане, стомашни болки, диария, запек. Около 10% от засегнатите имат алергичен ринит или астма, обусловени от алергия към полени.

 

Доказването на хранителна алергия е едно от най-трудните в алергологията, особено когато липсва ясна връзка между развитието на клиничната картина и консумацията на една или друга храна, когато хранителната алергия протича нетипично или хронично.

 

Доказани са кръстосани алергични реакции към полени и храни като:

 

  • Алергия към брезов полен и ябълка, круша, праскова, череша, лешник;
  • Алергия към амброзия и диня, пъпеш и банан;
  • Алергия към тревни полени и домати;
  • Алергия към див пелин, целина и магданоз.

 

 

Лечението на хранителните алергии зависи от правилно поставената диагноза и може да бъде продължително. Основните средства, които се използват, са спазването на стриктна диета и медикаментозно лечение.

 

Елиминационната диета цели да отстрани храните и хранителните добавки, към които болният е сенсибилизиран. Но същевременно тя трябва да е така структурирана, че да осигури пълноценно хранене, по отношение калории, витамини, минерали и да попречи на по-нататъшно разширяване на хранителната алергия. Силно ограничаваща диета (пълен глад) се препоръчва само при остра фаза на алергични реакции, индуцирани от храни, поради опасност от недоимъчно хранене.

 

Симптомите на оралния алергичен синдром във фазата на неговите изяви, се повлияват от различни групи медикаменти - антихистамини, кортикостероиди.