Усложнения могат да се развият както по време, така и след хирурхичната интервенция по отстраняване на болен зъб. При възникнало усложнение по време на изваждането благоприятен е фактът, че пациентът е все още в денталния кабинет под грижите на медицинския екип.

 

Усложненията след изваждане на зъб се случват след като пациентът напусне денталния кабинет. Такова може да се случи от няколко часа до няколко дни след интервенцията. Усложненията могат да се разделят на такива, които причиняват различна по интензитет болка, липса на кръвен съсирек в раната, кръвоизливи, усложнения в следствие на анестезията (упойката).


 

Болката след изваждане на зъб се характеризира с краткотрайност, малък интензитет и се случва след отшумяване на обезболяващия ефект на упойката, като изчезва най-късно до сутринта на следващия ден или постепенно намалява до 2-3 дни след екстракцията. Тези правила важат за зъби, които са извадени по обичайния начин чрез лостове и клещи, без пробиване на костта, отстраняване на част от нея, изрязване и зашиване на лигавица.

 

Появата на силна постоянна теглеща или пулсираща болка, която обхваща по-голям участък от мястото на изваждане е признак за наличие на усложнение. Тази болка може да се дължи на наличие на инфекция под извадения зъб, която се обостря, на непочистена гранулационна тъкан (гранулом), на наличие на киста, чиято цялост е нарушена по време на изваждането, но не е отстранена. В раната понякога попадат чужди тела (части от пломби, корони, зъбен камък или от самия зъб), които водят до възпаление. Болка и забавен оздравителен процес може да има и при наличие на счупен корен или кост в мястото на изваждане.

 

Мястото в челюстта, на което е разположен всеки отделен зъб, се нарича зъбна алвеола. По тази причина възпалението на ектракционната рана е известно като алвеолит. Най-често той е „сух“ алвеолит. Развива се най-вече при изваждане на многокоренови зъби. Нарича се „сух“ тъй като се характеризира с празна алвеола, в която за добър заздравителен процес трябва да има добре прикрепен кръвен съсирек.

 

Алвеолитът се характеризира със силна болка, която може да обхване половината челюст. Болката се засилва при движение и хранене. Обикновено има подуване и възпаление на меките тъкани, както и на близките лимфни възли. Възпалението в костта се характеризира с наличие на некротична тъкан в раната със силен неприятен гангренозен дъх. Алвеолитът може да прогресира в абсцес, остеомиелит и др.

 

Лечението на болковите усложнения след екстракция на зъб включва ревизиране на раната, което в зависимост от клиничната ситуация може да се извърши с или без обезболяване. Извършва се промивка с физиологичен разтвор, кислородна вода, риванол, йоден разтвор, анестетичен разтвор. Цели се да бъдат отстранени хранителни остатъци или чужди тела попаднали в раната, както и да се намали бактериалният товар. Понякога се налага и механично остъргване на стените на раната.

 

При болка вследствие на разранена или „отлепена“ лигавица може да се наложи поставянето на шев. В такива случаи никога не се покрива напълно раната с лигавица, за да има как да се осъществява контрол върху нея. Понякога се поставят медикаменти с цел по-бързо и лесно преминаване на болковия синдром, осигуряване на механична бариера срещу попадане на храна. Такива помощни вещества могат да бъдат различни локални антибиотици, колагенови гъбички, мембрани и др.

 

Съвременен начин за предотвратяване на алвеолита е поставяне в раната на подготвен предварително съсирек от кръвта на пациента. За целта в стоматологичния кабинет се взема венозна кръв в епруветка, която се поставя в центрофуга. Изчаква се определено време и се отделя готов собствен съсирек. Поставя се в раната и често се прикрепва само чрез налягането и кървенето от травмата. Понякога се налага поставянето на 1-2 шева. В много случаи това гарантира бързо и безболезнено оздравяване, както и по-малка загуба на тъкани (кост и венец) вследствие от премахването на зъба.

 

Във всички случаи на развитие на алвеолит се предписва подходящ антибиотик за период от 7-14 дни. Важна е добрата поддръжка от страна на пациента. Промивка с антисептични разтвори може да се извършва в домашни условия. Понякога като подпомагащи заздравяването се назначават физиотерапевтични процедури - обикновено лазер.