Денталната амалгама е обтурационен материал, който се използва в стоматологията от много години. Първите данни за наличие на сребърна паста датират от Китай преди повече от 500 години.

 

В стоматологията под амалгама се разбира сплав между живак и сребърнокалаена композиция с добавка и на други метали.


 

Реакциите в устната кухина по оралната лигавица при употреба на дентална амалгама са предимно под формата на лихеноидни лезии

 

Оралните лихеноидни лезии могат да бъдат причинени от:

  • Контактна свръхчувствителност към други видове дентални материали;
  • Като страничен ефект от системен прием на медикаменти;
  • Като реакция на присадката срещу реципиента.

Оралните лихеноидни лезии имат характерни клинични белези, които добре се разпознават от денталните лекари. Лихеноидните лезии засягат по-често жени на средна възраст, отколкото мъже, като най-честата локализация е букалната лигавица, следвана от страничните ръбове на езика. 

 

Оралните лихеноидни лезии, инициирани от дентална амалгама, са класифицирани в групи:

  • 1-ва група-лезията е ограничена и в непосредствен пряк контакт;
  • 2-ра група-лезията превишава площта на контакта с амалгамата;
  • 3-та група-лезията няма никакъв контакт с амалгамата.

Съществуват четири клинични форми - ретикуларна, ерозивна, атрофична и плакоподобна. Ретикуларната форма е най-често срещаната. 

 

Лезиите най-често са безсимптомни, но макар и рядко пациентите съобщават за болка или повишена чувствителност при консумиране на горещи или пикантни храни и напитки.

 

Лихен планус е автоимунно възпалително кожно-лигавично заболяване. Между рисковите и етиологичните фактори се обръща особено внимание на наличието на различни дентални материали-златни, сребърни и други неблагородни метални сплави, медикаменти, химически вещества, недобра лична орална хигиена, както и реакции на свръхчувствителност.

 

Клиничните форми на лихен планус са 3-кожна, орална и вулво-вагинална (при жените). Оралният лихен планус се проявява под формата на мрежовидни, дантелоподобни линии, папули и плакоподобни бели лезии. Предилекционните места са букалната лигавица, ретромоларното пространство, долната устна и езикът.

 

Описани са 6 клинични форми:

  • Атрофична;
  • Ретикуларна;
  • Плакоподобна;
  • Папуларна;
  • Булозна;
  • Ерозивна

Клинично отделните форми могат да съществуват едновременно при един и същ пациент.

 

Други реакции в устната кухина, причинени от амалгама, включват гингивит, стоматит, кървене от гингивата, загуба на кост, афти, орални лезии, болка и дискомфорт, парене в устата, метален вкус, хронични болки в гърлото, хронично възпаление, орална кератоза, рак на устната лигавица, лош дъх, сухота в устата, тригеминална невралгия, синуит, проблеми в темпоро-мандибуларната става, орофациална грануломатоза, левкоплакия, амалгамни татуировки. Премахване на амалгамени обтурации довежда до отзвучаване на симптоматиката или до значително подобряване  на състоянието на пациента.

 

Амалгамна татуировка

Случайното имплантиране на амалгама в лигавицата на устната кухина води до амалгамна татуировка. Това може да се получи по няколко начина: по време на поставянето на амалгама, при нарушаване целостта на устната лигавица, което улеснява навлизането на амалгама в дълбочина.

 

След употребата на конец за зъби малко след поставяне на амалгамата може да попаднат частици и да доведат до линейна амалгамна татуировка. При полирането на амалгамата, при отстраняване на стари обтурации, при екстракция на зъб с амалгама. Нерядко амалгама се наблюдава и в периапекса след ретрогадно обтуриране на кавитети.

 

Амалгамната татуировка представлява локализирана плоска лезия-синьо-сива, синкава, черна или сива на цвят, безболезнена. Оцветяването на тъканите е постоянно. Най-чести локализации са: гингивата, алвеоларната лигавица и лигавицата на устата. 

 

Патогалванизъм

Патогалванизмът възниква при едновременно присъствие на метални сплави с различен корозионен потенциал в устната кухина в течна среда-слюнка, която е предпоставка за възникване на електрохимични явления с доказан локален или системен ефект. Потенциалните разлики, възникващи между разнородни метал и сплави, могат да причинят дразнене и увреждане на тъканите.

 

Установено е, че метални обекти с корозионни потенциали над 150mV водят до патогалванизъм поради нарушения в нормалния йонообмен и хранене на клетките в близост до такива метални обекти, алергичното действие на някои метални йони, протичащия галваничен ток.

 

Субективните оплаквания при патогалванизъм са парене и болки по езика и лигавицата на бузите, парестезии. Мравучкания, метален или горчив вкус, сухота в устата.