Устната кухина с нейната относително постоянна температура, рН на средата, изобилие на хранителни вещества, предлага оптимални условия за размножаване на множество микроорганизми, с приблизително постоянен по качество и количество състав. 

 

Около 50% от хората са носители на Candida albicans като представител на нормалната флора. Носителството на дрожди от род Кандида у здрави лица е обичайно, като зависи от мястото на вземане на пробата, сезона, хранителните навици. Най-честата локализация е дорзалната повърхност на езика. Кандидите, които се откриват в устната кухина са: C.albicans, C.glabrata, C.tropicalis, C.crusei.


 

Оралната кандидоза - „болестта на болестите“ обикновено се дължи на друго основно, скрито, недиагностицирано заболяване, което поражда свръхразвитие на кандида в устата. 

 

Травми по устната лигавица, занемарена орална хигиена, тютюнопушене могат да отключат бързото размножаване на кандида. Сухотата в устата (ксерокстомия) дължаща се на прием на лекарства, лъчелечение, синдром на Сьогрен често са предразполагащ фактор за развитие на кандида индфекция. Установено е, че сред пациентите, подложени на лъчетерапия в лицево-челюстната област, най-малко един на всеки трима развива орална кандидоза. 

 

Остра псевдомембранозна кандидоза

Най-честата форма на орална кандидозна инфекция е острата псевдомембранозна кандидоза. Среща се при новородени, като заразяването става през родовия канал. Развива се и при пациенти в напреднала възраст. Прием на антибиотици, кортикостероиди, имуносупресивна терапия, диабет, анемия, кръвни заболявания, левкемия, напреднали злокачествени заболявания, имунодефицитни състояния са често предразполагащи фактори. 

 

Клиничната картина е представена от бяло-жълтеникави плаки, каймаковидни плаки, наподобяващи на пресечено прясно мляко. След сливането си плаките се разпростират върху широка повърхност на оралната лигавица. Този стоматит е неболезнен и след премахване на плаките се открива зачервена, кървяща повърхност. Често първоначалната локализация е букалната лигавица и по-рядко езикът. 

 

Остра атрофична кандидоза

Нарича се още еритематозна остра кандидоза. Характеризира се с локализирани промени най-често по дорзалната повърхност на езика при пациенти, подложени на продължителна кортикостероидна или антибиотична терапия. Тази кандида инфекция е срещана и при пациенти с HIV-инфекция. Съществува становище, че медикаментите повишават способността за адхезия на дрождите, освен че намаляват нормалната орална флора.
Наблюдават се червени, еритематозни и болезнени зони, но липсва псевдомембранозен налеп.

 

Хронична атрофична кандидоза

Тази форма засяга около 65% от пациентите, носещи зъбни протези, като честотата е по-висока при жените. Кандида инфекцията тук е вторична, насложена върху променените тъкани, в резултат на хронична травма от носенето на неудобни протези. Често се съчетава с недобра орална хигиена.

 

Клиничната картина е представена от оток и зачервяване на оралната лигавица по небцето, но може да се наблюдава и в подпротезното поле на долна челюст.

 

Кандидозен ангуларен хейлит

Това е многофакторно заболяване с възпалителна етиология. Най-често се причинява от дрождите на род Кандида, но могат да участват и други микроорганизми. Непълноценното хранене, дефицитът на фолиева киселина, дефицита на желязо или на вит.В12 са само някои от предразполагащите фактори за развитие. 

 

Клиничната картина се характеризира със зачервени устни ъгли, с подмокрящи рагади. Тази форма често се съчетава с хронична атрофична кандидоза. 

 

Диагноза и лечение

В случаи на кандидозна инфекция микробиологичното изследване е водещо в поставяне на конкретна диагноза. 

 

Поведението на денталния лекар се състои в премахване на предразполагащите и ретенционни фактори за развитието на кандида инфекция. На пациентите се забранява употребата на никотин. Задължително подобряване на устната хигиена-хлорхексидиновите препарати имат частична антикандидозна активност. Според преценка на денталния лекар се предписват антимикотични препарати и антибиотици.