В устата живеят множество различни видове микроорганизми. Всяка човешка уста дава подслон на микроорганизми, надхвърлящи броя на човешкото население на цялата планета. Не всички микроорганизми могат да причинят кариес.

 

Развитието на резидентната орална микрофлора започва веднага след раждането. Детето се ражда със стерилна уста, но много бързо в нея се заселват стрептококи, стафилококи, коли бактерии, Г + пръчки, често и Кандида. Източници на оралните микроорганизми са вагиналната микрофлора на майката и околната среда в болницата, в това число и обслужващия персонал.


 

В дните след раждането микроорганизмите идват от млякото, слюнката на майката и водата. Първоначално се заселват аероби, следвани от факултативни Г+ анаероби.

 

През първия месец преобладават - Streptococcus salivarius, S. oralis, S. mitis. Най-рано се заселва S. salivarius, като серотипът на този микроорганизъм е подобен на този на майката. Той се заселва по езика и оралната лигавица, като се открива и в слюнката. 

 

S. sanguis колонизира след пробива на първите зъби, а S. mutans след първата година, по време на пробива на моларите. Именно това е основният причинител на зъбния кариес. 

 

Микробното разнообразие през следващите четвърти и пети месец е насочено към появата на Г- анаероби като: Prevotella melaninogenicus, S. nucleatum, Veillonella. V. alcalescens се изолира от устата на детето още от втория до седмия ден след раждането. 

 

През първата година в устната кухина 98% от микрофлората е от стрептококи. Към края на първата година - спадат до 70%. Наблюдават се още:

  • На една година - Staphylococcus, Veillonella, Neisseria;
  • На година и половина - Actinomyces, Nocardia, Lactobacillus, Fusobacterium;
  • На две години - Bacteroides, Corynebacterium, Candida.

В предучилищна възраст микрофлората в устата е подобна на тази при възрастните. Спирохетите се появяват след петата година и се увеличават към тринадесетата година.

 

В 24 часовия дневен цикъл, броят на микроорганизмите в устната кухина се променя, като най-високо е микробното число сутрин. Количеството микроорганизми се променя и в зависимост от слюнчения ток, храната, общото състояние, оралната хигиена, зъбния статус.

 

Микроорганизмите в устната кухина живеят като свободни „планктонни“ клетки или в общества като „орални биофилми“. 

 

Оралните биофилми са триизмерни структури със специфична екологична, физиологична и биохимична характеристика. Биофилмите са акумулация на микроорганизми, разположени в полизахариден матрикс, прикрепени към повърхност от биологичен или небиологичен тип. Те се смятат за особено важна форма на микробно съществуване, защото са причина за 80% от микробните инфекции в организма. Асоциирането в биофилм прави микроорганизмите особено резистентни на въздействието на антимикробни фактори. Имунната защита на организма срещу тях се проявява особено трудно.

 

Зъбната плака е такъв тип сложна микробна общност, която има специфичен бактериален растеж върху въглехидратен матрикс. Днес тя се нарича бактериален плаков биофилм. Този биофилм води до развитие на зъбен кариес и пародонтални заболявания.

 

Повърхността на здравата оралната лигавица е устойчива на образуване на биофилм и предизвиканите от микроорганизмите инфекции. Причина за тази резистентност е бързото отмиване и увличане на адхериралите микроорганизми в слюнката, както и ексфолиацията на епителните клетки.

 

Установено е, че бактериалните колонии в биофилмите се видоизменят към образуване на по-вирулентни фенотипове. Комуникацията между отделните бактерии влияе върху вирулентността им. Наблюдава се генен трансфер, който превръща авирулентните микроорганизми във високо вирулентни патогени.