Промените, които настъпват в слюнчените жлези при системни заболявания са реактивно дистрофични и се наричат сиалози. Дължи се на тясна функционална връзка на слюнчените жлези с всички системи на организма.

 

Дистрофичните заболявания имат хронично протичане като различията в клиничните симптоми зависят от стадия на процеса. В самото си начало заболяването не се развива като възпалителен процес, но когато има въздействие на неблагоприятни условия, винаги се стига до хроничен сиалоаденит, т.е. сиалозите винаги предшестват сиалоаденита.


 

Сиалозата може да засегне стромата, паренхима на жлезата или изходните канали. Симптомите са увеличение на жлезите, нарушение на тяхната отделителна или секреторна функция.

 

Най-характерните дистрофични заболявания, които се съчетават със засягане и поражения в други органи са: Болест на Микулич, синдром на Сьогрен и Хеерфорд.

NEWS_MORE_BOX

 

Болест и синдром на Сьогрен

 

Описан от шведския офталмолог Sjogren през 1933 г. е сериозен проблем на вътрешната медицина, защото се проявява като автоимунно и неопластично заболяване. Класическата симптоматика включва триадата:

  • Ксеростомия;
  • Ксерофталмия със сух кератоконюнктивит;
  • Ревматоиден артрит

или друго автоимунно заболяване-системен лупус еритематозус, склеродермия, полиартритис, хепатобилиарни заболявания, тиреоидит на Хашимото. 

 

За болест на Сьогрен говорим тогава, когато е самостоятелно заболяване, без да се включват автоимунни нарушения. В случаите, когато са налице, се касае за синдром на Сьогрен.

 

Синдромът / болестта / на Сьогрен обхваща най-често жените като 90% от тях са в менопауза. Смята се, че е следствие на нарушения в имунната система. Класическата клинична симптоматика на синдрома /болестта / на Сьогрен са: множествен шиечен кариес, сухота на полулигавицата на устните, ангуларен хейлит, стоматит, увеличени регионални лимфни възли.

 

Има три стадия на протичане:

 

  1. Сухота в устата след физическо или емоционално напрежение, хиперестезия на емайла, бързо разрушаване на зъбите;
  2. Умерено увеличени околоушни жлези, обострен паротит, дисбактериоза в устната кухина, глосити, повишена температура, влошено общо състояние, ускорено СУЕ, левкопения, анемия;
  3. Мъчителна сухота в устата и очите, бърза загуба на зъбите, околоушните жлези са увеличени, не се установява слюнка от изходния канал.

Лечението на този болест / синдром / трябва да се води от ревматолог, офталмолог, ендокринолог, стоматолог. 

 

Болест на Микулич и синдром на Микулич

 

Рядко срещано заболяване, при което жлезният паренхим се замества от лимфоиден инфилтрат. Наблюдава се увеличение на слюнчените и слъзните жлези. Развива се по-често при мъже между 20-60 години. Установява се бавно, неболезнено двустранно подуване на паротидните жлези, по-рядко подчелюстните, малките слюнчени и слъзните жлези.

 

Характерно е хипертрофия на слъзните жлези, без да се намали тяхната секреторна функция. Увеличените жлези са плътни с гладка или лобулирана повърхност и достигат значителни размери. Това заболяване може да се сбърка с болестта на Сьогрен, но тук секрецията не страда толкова като при Сьогрен. При болестта на Микулич не се установява засягане на вътрешни органи и данни за автоимунно заболяване. Болестта има бавна еволюция и благоприятна прогноза.

 

Когато двустранното неболезнено подуване на слюнчените и слъзните жлези се развива на база на общо заболяване/левкоза, туберкулоза, сифилис, ендокринни заболявания/ се касае за синдром на Микулич. Диагнозата се поставя след биопсия. Лечението е свързано с терапията на основното заболяване.

 

Синдром на Хеерфорд

 

Хеерфорд го описва през 1909 г. като двустранен паротит, увеит, парализа на лицевия нерв. Наблюдава се при 10% от болните със саркоидоза. 

 

Саркоидозата е системна грануломатоза с неизяснена етиология. Саркоидозата протича в три форми: асимптоматична, остра и хронична.

 

Асимптоматичната се открива при рутинни изследвания-рентген на бял дроб. Острата форма-диспнея, треска, артралгия, нодозен еритем. При хроничната форма-инфилтрати в белите дробове, грануломатозни промени на носа, кожни папули, намалена слъзна секреция, спленомегалия, сърдечни аномалии, фебрилитет.

 

Лечението е продължително (6-9месеца) с кортикостероиди. В 4% от случаите болните загиват от белодробни усложнения.