Гингивитът представлява възпаление на гингивата, което е локализирано в нея, не се придружава от промени в алвеоларната кост, нито пък е налице нарушение в гингиво-букалната херметична връзка.
 
Има две основни категории гингивит - плакозависим и неплакозависим. Плак-индуцираният гингивит е най-често срещаното възпалително заболяване на пародонта. Характеризира се с клинични признаци на възпаление, които включват промените в цвета на гингивата, оток на меките тъкани и кървене при сондиране. Бактериалната плака, както и наличието на зъбен камък са характерни за това заболяване. Плак-неиндуцираният гингивит е свързан с възпаление на гигивата, което може да е свързано със специфичен вирусен, бактериален, микотичен произход. Алергичните ракции, кожните заболявания, някои преканцерози също могат да се проявят с план-неиндуциран гингивит.
 
По обхват гингивитите могат да бъдат локализирани и генерализирани. Лезията може да обхваща областта на папилата, венечният ръб или цялата гингива. По своето протичане гингивитите могат да бъдат остри и хронични. Акутният гингивит има внезапно протичане-гингивата става силно зачервена, блестяща, опъната и болезнена. Най-често акутният гингивит е резултат на увреждащ локален агент или на остро отравяне в началната му фаза. Той бързо преминава в субакутна или хронична фаза на развитие.
 
Към групата на плак-индуцираните гингивити се включват и гингивитите, които са модифицирани от системни фактори, като например:
 

Гингивит, свързан с менструалния цикъл

Документирани са значителни видими възпалителни промени в гингивата по време на менструалния цикъл. Идентифицирани са случаи на gingivitis intermenstrualis преди мензис, които се състоят от яркочервени хеморагични лезии в интерденталните папили. По-често гингивалните възпалителни промени включват по-ниски драматични признаци на възпаление в периода на овулация. По-специфични са промените в гингивалния ексудат по време на овулация.
NEWS_MORE_BOX
 
 

Гингивит, свързан с бременността

Някои от изявените ендокринни и орални промени, придружаващи бременността, се дължат на значително увеличаване на нивата на плазмените хормони за няколко месеца. Разпространението и тежестта на гингивитите по време на бременността са повишени независимо от количеството на налична плака. Характерно е, че е възможно развитие на гингивит дори при относително малко налична плака. Началото при бременни на гингивит е най-често по време на втория и третия триместър.
 

Гингивит, свързан с орални контрацептиви


Оралните контрацептиви са едни от най-широко използваните медикаменти в света. Клинични изследвания показват, че жени, използващи хормонални контрацептиви, имат по-висока степен на гингивално възпаление в сравнение с жени, които не са ползвали такива медикаменти. Най-често се наблюдава гингивално разрастване. Има данни, че дългосрочното използване на орални контрацептиви, е свързано с промяна на нивата на пародонтален аташман.
 

Гингивит, свързан с диабет

Diabetes mellitus е хронично системно заболяване, което се характеризира с нарушение в продукцията на инсулина, метаболизма на въглехидратите, мазнините и протеините, структурата и функциите на кръвоносните съдове. Характеристиките на гингивата при диабетно болни са подобни на тези при плак-зависимия гингивит с изключение на факта, че нивото на контрол на диабета е от по-голяма важност за тежестта на гингивита от контрола на плаката.
 
За лечението на гингивита е необходимо търсене на стоматологична помощ. Терапевтичната цел е да се възстанови гингивалното здраве чрез елиминиране на етиологичните фактори-плака, калкулус и други плак-ретентивни фактори.
 
От друга страна придружаващите системни рискови фактори могат да повлияват върху лечението и терапевтичните резултати: диабет, тютюнопушене, възраст, пол, генетична предиспозиция, системни заболявания, стрес, начин на хранене, бременност, HIV-инфекция и медикация. Всички тези предразполагащи фактори трябва да се вземат под внимание от денталния лекар и пациента за оптимален терапевтичен резултат.