Често пъти вследствие на нередовна или неправилна орална хигиена е възможно да се развие гингивит. То е едно от най-често срещаните измения на оралната среда.

Гингивитът представлява възпаление на венците (тъканите около зъбите и зъбодържащия апарат), което в повечето случаи се дължи на лошата устна хигиена . Гингивитът може да има различна тежест, в зависимост от множество фактори. Като цяло това възпаление се характеризира с червени , подути венци, които кървят лесно при миене на зъбите или ползване на конец, понякога дори се наблюдава и спонтанно кървене. Гингивитът започва своето развитие, когато остатъците от храна се смесят с бактериите в устата и се образува зъбната плака, която не бива отстранена в кратки срокове. Ако тя не бъде премахната напълно, с времето се образува зъбен камък, който е още по-травмиращ за венците и създава още по-сериозни предпоставки за утежняване на състоянието.  

Ако не се лекува своевременно, гингивитът може да премине в по-тежко възпаление, известно като пародонтит. Той се характеризира с възпаление и увреждане на костта, както и с образуване на костни джобове. С течение на времето, ако не бъдат взети правилните мерки, започва отдръпването на венците и оголването на корените на зъбите. Като последна фаза на заболяването се наблюдава разклащане и падане на засегнатите зъбни структури.

NEWS_MORE_BOX



Кои са причините за появата на гингивита, освен лошата орална хигиена?


Други фактори, които е известно, че повишават риска от развитие на гингивит:


  • Цигарите и дъвченето на тютюн са отдавна доказани предразполагащи фактори за развитието на гингивит. Те намаляват възстановителните сили на венците, защото водят до намален приток на кръв към тях.
  •  Силно изкривените, завъртяни или припокриващи се зъби, осигуряват повече зони за задържане на зъбната плака, а освен това тези места по-трудно се поддържат чисти .
  • Хормоналните промени в пубертета, бременността и менопаузата, също могат да увеличат риска за развитие на гингивит.Това се дължи на промененият хормонален статус, който довежда до по-висока чувствителност на венците към бактериалната атака от наличната зъбна плака.
  • Стресът влияе негативно върху имунната система и така индиректно създава предпоставки за развитие на гингивит, заради нарушеният отговор на организма към дразнители намиращи се в зъбната плака.
  • Дишането през устата може да създаде обстоятелства благоприятстващи хроничното дразнене и възпаление на венците.
  • Небалансираното хранене, с високо съдържание на захар и въглехидрати и с ниска консумация на вода, увеличават образуването на плака и намаляват нейното отстраняване. Освен това, недостатъчният прием на важни за организма хранителни вещества нарушава защитните сили на венците и те започват по-бурно и увреждащо да реагират на бактериалните атаки, което е свързано с по-тежко възпаление.
  • Захарният диабет създава предпоставки благоприятстващи развитието на гингивит.
  • Някои лекарства могат да повлияят реакцията на организма спрямо зъбната плака. Това са някои имуносупресивни лекарства, Фенитоин, Циклоспорин и други.


У нас повечето хора не знаят, че имат някаква форма на заболяване на венците като  по-големият здравословен проблем е при хората с  диабет. Тези хора са в опасност от бързо прогресиране на гингивита до най-сериозната му форма, известна като тежък генерализиран пародонтит и то без да са разбрали за случващото се. Едно интересно проучване, проведено от изследователи от университета в Ню Йорк, насочва вниманието ни и в друга посока. Учените са доказали, че повече от 90% от хората с някаква форма на гингивит са в опасност от развитие на диабет. Затова е добре да се обръща често внимание на случващото се с венците.

Реално възпаленията на венците и диабетът, ако не бъдат лекувани или контролирани навреме, започват да си влияят пряко, по начин, който само увеличава шансовете за сериозни усложнения на двете заболявания. Затова е от изключителна важност да се осъществява качествен контрол върху диабета, както и да се следи за симптоми, показващи наличие на възпаление на венците. Това ще помогне за намаляването на риска от развитие на различни тежки усложнения и на двете заболявания.