Фрактурите на лицевите кости от средната трета на лицето включват тези на горната челюст, скулата, орбитата, носните кости и др. Те са свързани с различни по вид травми и симптомите обикновено се различават от тези при фрактура на долна челюст.
Честотата на горночелюстните фрактури е най-малка в сравнение с тези на останалите кости на лицевия череп. Тъй като тя е свързана неподвижно с останалите лицеви кости е необходима много голяма сила, за да бъде отделена от костите, с които е свързана. Тази кост участва в изграждането на носа, орбитата, основата на черепа, устната кухина, небцето. Това е и причината фрактурите на горната челюст да са често причина за животозастрашаващи състояния и висока смъртност при този вид травми.
Най-общо фрактурите на горната челюст могат да се разделят на частични и тотални. Частичните фрактури са съпроводени с болка, подуване и кървене в съответната област. Може да има разкъсване на кожата и лигавицата. При счупване на небцовата кост може да има характерен носов говор и комуникация между носната и устната кухина. Често се наблюдава счупване на алвеоларния израстък (мястото от костта, в което са разположени зъбите) с разположените там зъби. Частичните фрактури на горна челюст обикновено не са животозастрашаващи.
Тоталните фрактури на горна челюст са много редки и изключително опасни. Симптомите са свързани с голяма болка, затруднено дишане и говор, големи хематоми в различни области на лицето. Може да се стигне лесно до голяма и опасна инфекция, тъй като често тези фрактури са открити, а горната челюст е в близост до големи кръвоносни съдове и мозъка. Тоталните фрактури на горната челюст често са фатални.
Диагнозата на горночелюстните фрактури се поставя сравнително лесно при огледа на пациента. Ако пострадалият е в съзнание и може да говори се снема подробна анамнеза (разговор) за получената травма и усещанията. Чрез палпация се проследяват границите на счупения фрагмент. Прави се и рентгенологично изследване.
Поради сложността на горночелюстните фрактури е необходимо тяхното лечение да се извършва в специализирани отделения, често с участието на различни специалисти. Важно е възможно най-бързо да се стабилизират отчупените фрагменти и да се фиксират на правилните места. По-често се стига до хирургични методи за фиксиране на фрагментите. Принципите за лечение са същите като при фрактурите на долната челюст.
Фрактурите на скулата са най-честите счупвания в лицевата област, след тези на долната челюст. Симптомите на този вид фрактури са свързани с лицеви деформации- разместени фрагменти на костта, хематоми и разкъсвания на околните меки тъкани. Друг чест симптом е затруднение в движението на долната челюст. Това е характерно, тъй като в образуването на долночелюстната става вземат участие ставният израстък на долната челюст и ставната ямка в скуловата (ябълчна) кост. Тъй като ябълчната кост е разположена в непосредствена близост до окото може да се наблюдават смущения в зрението, както и сетивни промени по надлежащия участък от кожата.
Диагнозата за счупване на скуловата кост се поставя след щателно изследване на пациента с оглед на травмата и симптомите. При фрактури на скулата, при които няма разместени фрагменти на костта и липса на смущения лечението е консервативно и включва минимализиране на движението на долната челюст, прием на аналгетици и антибиотици. При лицеви деформации, проблеми със зрението и затруднено движение на долната челюст се прибягва до оперативно лечение.
Фрактурите на носните кости са доста чести, но точна статистика трудно може да бъде изведена, тъй като могат да се решат от различни специалисти. Симптомите са много характерни и включват кръвоизливи от носа, хематоми в околоочната зона, патологична подвижност, нарушена проходимост на носа и затруднено дишане. Диагнозата се поставя въз основа на наличните симптоми, анамнезата, прегледа и рентгенологични изследвания.
Лечението е свързано първо с овладяване на кървенето и почистване и обработка на меките тъкани. След това се наместват счупените костни фрагменти. Оптимално е това да се случи в първото денонощие след травмата. Може да се извърши чрез директни или хирургични методи. Често хирургичните интервенции, свързани с носни фрактури се извършват под пълна анестезия, поради затрудненото дишане на пациента.
