Изваждането на зъб е хирургична интервенция и трябва да се прибягва към нея при спазване на всички показания и противопоказания. Важно е да се изпълнява отговорно и с ясно съзнание за възможните усложнения.

 

Задължително е първо да се постави правилна диагноза. За целта е необходимо да се направи обстоен преглед, изследване и оценка на зъбите и структурите в устната кухина. Важно е да се получи пълна информация от пациента за общото му здравословно състояние и прием на медикаменти. Въз основа на получените данни се взема решение дали да се извърши екстракцията, да се отложи, или да се изпълни в стационар (отделение по лицево-челюстна хирургия).


 

Етапите, през които преминава една зъбна екстракция са еднакви и винаги се започва с поставяне на упойка. След това се изчаква областта да се обезболи добре. Приготвят се необходимите инструменти. Първо се освобождава лигавицата около зъба. След това с избрания инструмент добре се разклаща във всички възможни посоки. Последният етап е изваждането на зъба от алвеолата на челюстта. Прави се щателен оглед дали зъбът е цял, за да не остане част от него в раната.

 

След като е сигурно, че зъбът е излязъл цял, се прави оглед на костната и венечна рана. Премахват се възпалителна тъкан, кисти, грануломи и други. Ако се установят остри ръбове на костта, те се заглаждат. След това внимателно се притискат с пръсти външният и вътрешният ръб на празната зъбна алвеола. Изчаква се да се напълни раната с кръв и да се образува съсирек (коагулум), който е естествена превръзка. Той предпазва от навлизане на храна и други частици в раната. При липса на повече кървене пациентът може да напусне денталния кабинет. Дават се инструкции за последващо посещение за проследяване на заздравяването.

 

Понякога зъбите не могат да се извадят чрез описаната методика, тъй като не се виждат в устната кухина. Такива са ретенирани в костта зъби, изваждане на зародиши, дълбоко фрактурирани зъби и др. В тези случаи се прави екстракция през "прозорче" алвеоларната кост. При тази оперативна намеса се прави достъп до зъба чрез разрез на лигавицата и пробиване и премахване на костта над зъба (трепанация). След изваждане на зъба се зашива оперативното място. Понякога може да се постави дрен (при гнойни процеси).

 

Екстракционните рани зарастват вторично. При първичното зарастване е необходимо ръбовете на раната да прилепват плътно един до друг. В случая на екстрахиран зъб между отделните части на раната се отваря празнина. Това е дълъг и бавен процес. Заздравителният процес при екстракционните рани, както и при всички други рани зависи от възрастта на пациента и състоянието на организма. Обикновено венецът се възстановява за около  две седмици. Шест месеца след екстракцията обикновено е заздравяла и алвеоларната кост. След този период новата кост не се различава рентгенологично от околната.

 

Други фактори, от които зависи зарастването на раната след изваждане на зъба са вида на зъба - с един или няколко корена. Това определя площта и обема на раната. Причината за екстракцията също е важна за оздравяването- наличието на възпаление около корените предполага по-затруднено възстановяване. Поведението на пациента и спазването на инструкциите дадени от лекарят по дентална медицина предполагат по-бързо и по-добро оздравяване.

 

Оздравителният процес на екстракционна рана е безболезнен. Мястото може да се усеща различно при допир и натиск продължително време, но с времето тези субективни усещания обикновено намаляват и изчезват. Различни патологични процеси могат да забавят и затруднят зарастването на екстракционните рани. При съмнения за усложнение е добре незабавно да се уведоми лекуващият лекар по дентална медицина.