Д-р Константин Димов e водещ лицево-челюстен хирург у нас. Завършва магистратура по дентална медицина през 1997 г., хуманна медицина – 2003 г. и здравен мениджмънт през 2010 г. От 2008 г. притежава специалност по лицево-челюстна и орална хирургия.


До лятото на 2019 г. е бил начело на отделението по Лицево-челюстна хирургия в УМБАЛСМ "Пирогов", а от няколко месеца е част от екипа на УМБАЛ „Св. Анна“. Консултант е по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ "Бургас" и МБАЛ "Дупница".


Д-р Димов притежава множество субспециализации във водещи травматологични центрове в европейските градове Улм, Берлин, Виена и Грац. Член е на Експертния съвет по лицево-челюстна хирургия към Министерство на здравеопазването, на Европейската асоциация по Лицево-челюстна хирургия, член и координатор е на Arbaitschaft für Osteosynthese-AOCMF и член на Комисия по етика за многоцентрови изпитвания към Министерство на здравеопазването.



Пред Puls.bg д-р Константин Димов говори за идеята за създаването на бъдещия Национален консултативен център по лицево-челюстна хирургия, за новите технологии и предизвикателства в неговата специалност, както и за най-честите усложнения, с които се среща в практиката си в страната.

 

- Д-р Димов, голямата новина е, че в УМБАЛ „Св. Анна“ се разкрива Национален консултативен център по лицево-челюстна хирургия. Бихте ли повдигнали малко завесата?


Основната цел на центъра е експертна и консултативна помощ на колеги при разрешаването на диагностично и лечебно комплицирани случаи, както в столицата, така и в страната. И, разбира се, Центърът ще оказва диагностична и лечебна помощ на пациенти от цялата страна. Наскоро изскочи новина, че разполагаме с медицински хеликоптер и площадка в УМБАЛ „Св. Анна“ – е, площадката я имаме, но не и хеликоптер.


В Министерство на здравеопазването има създадени експертни съвети по всяка една област – един от тези съвети е по лицево-челюстна хирургия. Това е структура, която включва водещи специалисти в областта – заедно с доц. д-р Васил Свещаров, доц. д-р Боян Владимиров и д-р Николай Янев сме част от този екип. Съветът е добре организиран – той замества съществуващите допреди няколко години национални консултанти, но няма физическо място, на което да се събира. Затова Националният център, който искаме да създадем към ДКЦ-то на УМБАЛ „Св. Анна“, ще бъде като допълнение към съвета – негово седалище.


Идеята на Националния консултативен център е да се съберем водещи хирурзи, за да сме в помощ на пациенти и колеги. Това, което ще правим, го правим и сега, но всеки самостоятелно. Така ще се съберем и ще консултираме тежките случаи, защото има много такива, които се разпиляват по различни хирургични отделения, лутат се и бягат от фокуса на лицево-челюстния хирург. Тоест, ние няма да ги лекуваме в този център, а ще се събираме, за да вземем решението как да бъдат лекувани. След това вече пациентът е в абсолютното си право да реши къде да направи лечението си.

 

- Скоро завършва и цялостното обновяване на отделението. На какво ще могат да разчитат пациентите?


Имаме амбицията и уверението на ръководството на УМБАЛ „Св. Анна“, че след като завърши ремонтът, ще бъдем конкурентни на всяка лицево-челюстна структура не само  у нас, а в Европа. Не говоря само за базата, а най-вече за оборудването на клиниката. Ще имаме възможност да работим с навигационна система – тоест по време на операцията ще разполагаме с рентгенова система за контрол на това как и какво сме извършили. Ще разполагаме и с оптична система , която позволява минимално инвазивно да се работи в областта на лицето – там където е възможно, разбира се.


След като завърши ремонтът на клиниката, ще имаме възможност пациентите, които идват за консултация в Националния център, и имат желание да останат в „Св. Анна“ – да ги настаним и оперираме. След като приключи и регистрацията на Центъра, ще излезнем и със списък на основните и допълнителните членове, защото основните членове са лицево-челюстни хирурзи и ще се събират веднъж месечно, но много често е нужна консултацията със специалисти от гранични области неврохирурзи, УНГ, очни болести, онколози, лъчетерапевт, патолог и др.


А защо избрах Центъра да се случи в УМБАЛ „Св. Анна“? Защото болницата предлага високотехнологично, добре оборудвано и добре конституирано спешно приемно отделение. Смея да твърдя, че това е най-доброто спешно отделение, изграждано в последните години у нас. 

 

- Към Центъра ще бъде разкрит и денонощен стоматологичен кабинет?


Веднага след приключването на ремонта на клиниката, амбицията е да създадем дентален център, в който ще работят основно дентални хирурзи. Няма да правим обикновени планови дентални дейности, а ще оказваме, подчертавам спешна, денонощна дентална помощ при пациенти, които се нуждаят от такава.

 

- Споменахте новостите по отношение на оборудването, които предстоят, но и сега в болницата, се използва технология за заместване на увредени или липсващи костни структури чрез индивидуални 3D импланти. Бихте ли разказали повече за това модерно лечение?


Това е съвременна технология, която чрез съвременни материали позволява да се осъществява адекватно и съвременно лечение. Вече са изобретени и се прилагат нови материали, които имат необходимата биологична поносимост, имаме технологията да ги обработваме и технологията да бъдат точно избаротени за съответната липсваща част.


Технологията се прилага отдавна по света, а у нас сме пионери, защото е скъпа услуга, не се реимбурсира от Здравната каса и пациентът, за да получи подобна услуга, трябва да си я заплати.


Тя не е нещо извънземно и странно, първо се извършва сканиране на съответната област на пациента, използва се 3D принтер, който ни показва как изглеждат костните структури и липсващия фрагмент го заместваме с биологично поносим материал, който изработваме специално за пациента, така наречените индивидуални импланти.


Технологията е приложима у нас – зная за колеги в Техническия университет които работят върху подобен проект, но ние все още не разполагаме с нея. Затова пък развиваме близки контакти с компании, които са базирани в Русия и Германия, защото там са водещите лаборатории в областта и големите производители. Така съкращаваме пътя, който трябва да измине пациентът – диагностицираме го, изпращаме образите, комуникираме с инженерите, които преценяват какво е нужно да се направи и за около месец имплантът е наличен и можем да плануваме операция. Това не е техника за спешни състояния, а за планови пациенти. И не е приложима за всеки – като всяка техника в хирургията не може да бъде стандарт за всеки.

 

- Какви са предимствата на технологията и какви рискове крие?


Рисковете са нито повече, нито по-малко, като при всяка друга хирургична интервенция. А плюсовете – време, естетитка, функционалност. На първо място, съкращаваме времето за оперативната интервенция, а на второ – възстановяваме на близо 100% формата на анатомичната зона, която заместваме. 

 

- Нямате хеликоптер, но и сега Ви се случва често да пътувате в страната, за да консултирате и оперирате сложни и трудни случаи. Каква грижа липсва в малките населени места по отношение на Вашата специалност?


В цялата страна лицево-челюстните хирурзи сме много малко на брой – около 25 активно работещи специалисти. За да работим нашата специалност, ние трябва да сме ситуирани в болнични заведения - в болнична структура, която има в своя състав добра реанимация и анестезиология, образна диагностика, добро спешно приемно отделение. Тоест необходим ни е бекграунда на цялата болница, за да можем да си свършим работата. В кабинет няма как да се случи, освен за дребни, малки хирургични интервенции. 


В България има три оформени центъра, ситуирани на георгарфски принцип в София, Пловдив - с Факултетите по дентална медицина и УМБАЛ „Св. Георги“, и УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна, където също има дентален факултет. На другите места няма офрмени отделения по лицево-челюстна хирургия – има няколко колеги специалисти, които работят в състава на други структури като УНГ, обща хирургия и др. Поради тази причина аз и много от моите колеги от големите градове, пътуваме в страната и оказваме консултативна помощ – ако на място се налага може и да работим, стига да е в голяма болница, но всеки хирург се чувства най-добре когато работи в собствената си „къщичка“. Затова се стремим да стабилизираме болния на място или го транспортираме там, където сме сигурни, че ще получи адекватна помощ.

 

- С какво най-често се сблъсвате при тези ваши пътувания?


Травматизмът в областта на лицето е широко разпространен - битови инциденти, случаи на насилие, производствени травми, спортни травми, пътно транспортни произшествия, огнестрелни наранявания и т.н. При по-леките случаи пациентите могат да разчитат на колегите лицево-челюстни хирурзи и оралните хирурзи от различните градове и болници, но когато има по-тежки случаи, е редно пациентите да се транспортират до специализирани центрове, където има структура по лицево-челюстна хирургия от трето ниво.


Но, освен травми, в областта на лицето, се развиват, за съжаление, и много други заболявания, като едни от тях са онкологичните. Лицево-челюстните онкологични заболявания са малко по-различни от онкологичните заболявания на другите зони на тялото. Разбира се, те също засягат цялото тяло, но диагнозата на пациент с онкологично заболяване в областта на лицето буквално е „изписана“ на лицето му. Пациентите страдат не само от болки и деформации в областта на лицето, но също така и от факта, че се асоциализират поради видими деформации, постоперативни дефекти в областта на лицето и засягане на говора, храненето и зрението.


Съвременното лечение е пряко свързано с ранната диагностика и профилактика на заболяванията на лицето. Затова са изключително важни редовните посещения при личен лекар или дентален лекар. Колкото по-рано е диагностицирано едно онкологично заболяване, толкова по успешно е лечението му. За съжаление, действителността е друга. Пациентите идват, когато вече е трудно и дори невъзможно да им се помогне, т.е. с авансирали, напреднали фази на развитие на онкологичното заболяване.


За да се избегне подобно развитие на болестта, е нужно да се наблегне на профилактиката, тоест всяка една лезия, на която не ѝ е мястото там, трябва да бъде консултирана със специалист. При ранно диагностициране на някаква форма на рак, се стремим да бъдем минимално инвазивни и  с минимална доза лъчетерапия да постигнем максимално добро качество на живот при максимална продължителност на живот. Профилактиката е ключова, но поради някакви причини хората масово не се консултират със своите дентални лекари, пропускат прегледи и чакат новообразуванията да преминат сами. Те не само не преминават, а се развиват в тежки форми и се превръщат в трудно лечими до напълно нелечими случаи. Тогава вече ние не можем да сме полезни за пациента, не можем да го лекуваме, а се стараем да облекчим неговото страдание.


Друга група заболявания са възпалителните - в някой случай неадекватно или не навреме лекуван малък зъбен абсцес, може да прерасне в тежък флегмон на лицето, да се стигне до сепсис на цялото тяло и реално животозастрашаващо състояние. Случаите, с които се сблъсквам в малките градове в страната, са точно такива.

 

 - Оказва се, че подобно на медицинските сестри, неонатолозите и анестезиолозите, и лицево-челюстните хирурзи в страната са малко. Специалността е тежка, но има ли интерес от младите лекари към нея?


Специалността ни е предизвикателна, защото изисква от нас да имаме отлични познания както по дентална медицина, така и по хуманна медицина, а и защото работим в сложната зона на лицето.


Трудна е поради няколко основни фактора – първо законодателството  в България постановява лицево-челюстна хирургия да се изучава след завършване на магистратура и по обща медицина, и по дентална медицина. Тоест ние трябва да сме с двойно образование, за да започнем след това да специализираме лицево-челюстна хирургия. Второ, времето, необходимо, за да се наречем лицево-челюстни хирурзи е около 15 години. Трето – цената за придобиване на втора магистратура е висока.


Обучението по основната специалност лицево-челюстна хирургия се извършва в България, но субспециализациите се правят в чужбина. За да сме в крак със световните тенденции в нашата област, трябва да посещаваме много и различни курсове.


Всички тези особености правят лицево-челюстната хирургия тежка за изучаване, трудна за реализиране и скъпа като краен продукт. Колегите, поели по този път, се обучават от нас, работещите и е наша отговорността да ги мотивираме да продължат обучението си, въпреки несгодите. Но удоволетвореността при излекуването на болния със заболяване в областта на лицето, неговата усмивка и ресоциализирането му в обществото, ни кара да забравим трудностите.