Д-р Ивана Ескич е специализиран лицево-челюстен хирург. През 2000 г. завършва Факултета по дентална медицина в Белградския университет. През 2001 г. записва магистърска програма в Клиниката по пародонтология и орална медицина, дентална медицина в Белград. Магистърската дисертация на д-р Ескич е на тема „Изследване влиянието на тютюнопушенето върху качествения състав на субгингивалната микрофлора при пациенти, страдащи от пародонтално заболяване“.
През октомври 2002 г. започва специализация в стоматологичния факултет по орална хирургия. Д-р Ескич е член на Сръбското медицинско дружество, Асоциацията на частните стоматолози в Сърбия, Асоциацията на оралните хирурзи и имплантолози на Сърбия, Асоциацията на пародонтолозите в Сърбия, Стоматологичната камара на Сърбия. От 2006 г. тя създава частна стоматологична практика в Белград, където практикува заедно със съпруга си.

 

 - Какви са последните тенденции в стоматологията и какво представихте на Sofia Dental Meeting?


 

За мен най-важната тенденция в стоматологията винаги е била редовната и добра устна хигиена, която е предпоставка за добро орално здраве. Не трябва да забравяме и значението на профилактиката. Различни изменения и заболявания могат да бъдат предотвратени чрез избягване на вредни навици (като пушенето) или поне чрез преминаване на по-малко вредни алтернативи. Зъболекарят винаги е имал важна роля за редовния контрол, поддържане и подобряване на оралното здраве. Професионалната помощ и съвет винаги са важни. Пазарът налага тенденции, свързани със свръх-производството на различни средства за поддържане на орално здраве. Предлагат се и иновативни бездимни продукти, което дава възможност на заклетите пушачи да спрат да пушат или поне да преминат към по-малко вредни алтернативи. От нас зависи за изберем подходящ продукт, който отговаря на индивидуални потребности. Златното правило е индивидуален подход към всеки отделен пациент. Ако вече има изменения (оцветяване на зъбите) и увреждания (кариеси, пародонтит), те трябва да бъдат правилно лекувани. Естетиката се гради на здрави и функционални основи. Само здравата усмивка е красива усмивка.

 

На Sofia Dental Meeting представих негативните последствия за устната кухина от пушенето и моите наблюдения при пациенти, които са спрели да пушат и са започнали да употребяват бездимни изделия.

 

 - Има ли данни във връзка с продуктите с нагряване без горене, които можете да представите. Какви са вашите наблюдения при пациенти, които са били пушачи и след това са преминали на продукти с нагряване без горене?

 

От гледна точка на оралното здраве се наблюдават съществени разлики между пушенето на цигари и употребата на продукти с нагряване без горене. Най-големите увреждания в устата на пушачите на класически цигари се причиняват от тютюневия дим, който има термично и химическо въздействие. Аерозолът, който се образува при нагряване на тютюна, не съдържа вредните вещества, които горимите тютюневи изделия формират. Той съдържа 90-95% по-малко вредни съставки. Никотинът в аерозола не е основният причинител на заболявания в устата. Доказаното намаление на дразнещия ефект на аерозола и по-ниската температура при нагряване на тютюна не водят до изменения, сходни с тези в устата на пушачите на класически цигари. На първо място, аерозолът не съдържа катрани и съответно отсъстват негативните последствия от отлагането на катраните в устата. Аерозолът не съдържа тютюнев пигмент подобно на тютюневия дим, така че не може да се очаква оцветяване на зъбите. Няма съществена разлика между поддържането на устна хигиена при непушачите и при хората, които употребяват негорими тютюневи изделия. Поради по-високата концентрация на кислород в аерозола, може да се очаква по-слабо развитие на анаеробни бактерии.

 

Аз имам наблюдения от мои пациенти, които са спрели да пушат и са започнали за употребяват бездимни продукти. Първите изводи относно ползите от употребата на бездимни изделия си извадих във връзка с контрола на отлаганията от дим след лечение за тяхното отстраняване. Всеки зъболекар знае колко е трудно да се премахне оцветяването от дима и колко устойчиво е то, както и че скоро след отстраняването му то се появява отново. Това обаче не е случаят при пациенти, които са започнали да ползват бездимни продукти. След премахването на тези естетически неприемливи отлагания, зъбите остават чисти и полирани дълго след лечението, защото в аерозола няма катрани. Нивото на устна хигиена при тези пациенти е високо. Индексът на зъбна плака е нисък и рядко се среща зъбен камък.

 

Възстановяването на зъбите при тези условия е много по-лесно и по-успешно. По-лесно е да се лекува и контролира пародонтита, когато причинителите на заболяването са под контрол. Забелязах също така, че 2-3 месеца след отсъствието на тютюнев дим има подобряване на обратимите възпалителни изменения в устата. След няколко месеца намаляват и изчезват болезнените и неприятни изменения, причинени от хроничното термично и химическо дразнене от тютюнев дим. Пациентите споделят по-малко субективни симптоми и казват, че качеството им на живот се подобрява. Вкусовите усещания и обонянието се възстановяват след преминаване на бездимни изделия. При пациенти, преминали на бездимни изделия, не се наблюдава лош дъх (халитоза, свързана с пушене).

 

Кръвният съсирек в раната след вадене на зъб е по-стабилен без тютюнев дим. Забелязах и, че след вадене на зъб по-рядко се развива алвеолит, хирургичните рани зарастват по-бързо и лесно без отваряне на раната. Поддържането на резултатите от различни видове терапии е сходно с това при непушачи.

 

- Кои са най-често срещаните проблеми в устната кухина на пушачите?

 

Многобройни проучвания доказват, че тютюнопушенето има негативно въздействие за здравето на устната кухина. Това негативно въздействие зависи от продължителността на пушене в години, от броя цигари на ден, от възрастта, на която човек е пропушил и от съпротивителните сили на организма. Горенето на тютюна при класическите цигари води до образуването на тютюнев дим, който е вреден за здравето на устната кухина и има термично и химично действие върху локалните тъкани. Тъй като ефектите от цигарения дим се отразяват първо на устната кухина, това води до своите последствия както за твърдите, така и за меките тъкани в устната кухина. Тези ефекти могат да доведат само до естетични промени, но и могат да причинят и животозастрашаващи заболявания. В устата на заклетите пушачи (които пушат от над 10 години по повече от 10 цигари на ден) настъпват както естетични, така и медицински изменения.

 

 - Какви промени са наблюдават при зъбния емайл след спиране на пушене? 


Позитивните ефекти за здравето на устната кухина след спиране на пушене са подобрено орално здраве, както и по-добро качество на живот за пациента. Положителни ефекти има и в социален и икономически аспект. Хора с добре поддържана устна кухина са приети по-добре от обществото. От друга страна, премахването на естетическите проблеми, причинени от пушенето, както и лечението на заболяванията, дължащи се на пушене, никак не е евтино. След спиране на пушене се наблюдават много по-малко от горните изменения. Някои от тях като пигментацията и обезцветяването на зъбите са само естетически и изчезват след първия курс на лечение. Избелването на зъбите дава много по-добри резултати след спиране на пушене. Устната хигиена се поддържа по-лесно в устата на непушачите. Други изменения като меланозата, причинена от дима, са обратими. 

 

 - Кое е най-често срещаното предраково състояние, чието възникване се причинява от тютюнопушене?


Най-често срещаното предраково състояние причинено от тютюнопушене, е левкоплакията. Левкоплакията представлява поява на бяла плака по лигавицата, която се свързва с увеличен риск от развитие на рак. Ръбовете на лезията обикновено са груби и тя се променя с времето. При напредналите форми може да се появят червени петна. Като цяло не се наблюдават други симптоми. 


Тя представлява предракова лезия, изменение на тъканта, при което е вероятно развитието на рак. Вероятността за поява на рак зависи от вида на заболяването, като 3–15% от локалната левкоплакия и 70–100% от пролиферативната левкоплакия се трансформира в плоскоклетъчен карцином.
Препоръката за лечение варира според характеристиките на лезията. При наличие на анормални клетки или ако лезията е малка, често се препоръчва хирургично отстраняване; в противен случай може да е достатъчно редовно проследяване на три или шест месеца. Препоръчва се и спиране на пушенето. Ако хората продължат да пушат, в 66% от случаите лезията се удебелява и побелява още. Според данните заболяването се среща при 1-3% от хората. Вероятността за развитие на левкоплакия нараства с възрастта, като заболяването рядко възниква преди 30 годишна възраст. При мъжете над 70-годишна възраст заболеваемостта достига до 8%.

 

 - Бездимните продукти имат ли въздействие върху качеството на субгингивалната микрофлора?

 

Бездимните изделия не би трябвало да имат влияние върху състава на субгингивалната микрофлора. Поради по-високите концентрации на кислород се образуват по-малко анаеробни бактерии.

 

 - Тютюнопушенето има ли влияние върху зъбното протезиране?


Да, защото тютюнопушенето води до оцветяване на протезите, затруднява поддържането на устна хигиена и най-важното – свързано е с риск за зъбите, поддържащи протезата.

 

 - Термините имплант и тютюнопушене взаимно допустими ли са?

 

Не. Когато говорим за зъбни импланти, при тях тютюнопушенето е противопоказно поради прякото действие на тютюневия дим върху отворената рана след имплантиране и поради различни изменения в хистологичните и клетъчни нива при пушачите.

 

Съставните вещества в тютюневия дим засягат малките кръвоносни съдове и кръвотока през лигавицата на устната кухина. Хистологичното сравнение показва по-малко кръвоносни съдове във възпалените области при пушачите отколкото при непушачите. Образуването на кръвосъсирек, което е важно за заздравяването на тъканта след имплантиране, е застрашено. Токсините от цигарения дим като акролеин и ацеталдехид имат цитотоксичен ефект върху гингивалните фибробалсти при човека, което води до загуба на възможността за адхезия и пролиферация. Тютюневият дим също така увеличава костната резорбция, ограничава създаването на тъканна матрица и отслабва адхезията към повърхността. Затова при пушачите се увеличава рискът от периимплантит. Преди имплантиране трябва да се следва режим на въздържане от пушене или поне да се препоръча на пациента да премине на по-малко вредни алтернативи без тютюнев дим, така че да се предотврати действието на тютюневия дим върху отворената рана.

 

До какво води тютюневия дим:
Естетически изменения: Оцветяване на зъбите, обезцветяване на зъбите, никотинова меланоза, обложен език (lingva nigra);
Изменения, които водят до влошено качество на живот (неприятни или болезнени изменения): лош дъх (халитоза), намалено обоняние и усещане за вкус, ксеростомия, стоматодиния, глосодиния, глосопироза, афти, кариес, изтриване на зъбен емайл, пародонтит, загуба на зъби;
Доброкачествени обратими изменения: Хиперкератоза, паракератоза,  никотинов палатит (стоматит);
Животозастрашаващи заболявания: Преканцерози като левкоплакия ( simplex, erosiva et verrucosa) и еритроплакия, и рак на устната кухина.