Д-р Бранимир Кирилов е лекар по дентална медицина.Завършил е Медицински университет – София през 1998 г. През 2003 г. придобива специалност по орална хирургия.

Надгражда квалификацията си с множество квалификационни курсове в областта на денталната имплантология при водещи световни специалисти. Професионалните му интереси са насочени в областта на имплантологията, оралната хирургия и Pillar процедурите.

Изнася доклади и лекции като участник в международни конгреси по дентална имплантология в САЩ и Европа. Автор е на редица статии и публикации в областта на имплантологията и естетичната стоматология.


Името му се свързва с изграждането, имиджа и развитието на българската школа по дентална имплантология и пластика. Ръководи семинари и консултации в Международния учебен център по дентална имплантология IFZI – България.

Член е на Международния конгрес на оралните имплантолози – ICOI и Българския зъболекарски съюз.

През 2005 г. основава клиниката по дентална медицина Медикъл Дент, която е официален представител на Международния учебен център по имплантология - IFZI, със седалище в Нюрнберг, Германия. Д-р Кирилов е сертифициран и лично ръководи и провежда обученията по дентална имплантология.

 

 

 - Къде е българската стоматология спрямо световните стандарти и тенденции?

 

Последните години българската стоматология изцяло навакса изоставането си спрямо световните стандарти и тенденции и в момента в България има зъболекари и дентални клиники, които предлагат лечение на най-високо съвременно ниво.

 

- Използвахте думата "изоставане". В какво се изрязаваше изоставането в денталната медицина у нас преди?

 

Това е една много дълга тема. Запознат съм с материала в учебниците за зъболекари, които са издадени преди 1940 г. и тези, които са написани след 1960 г. Имам основание да смятам, че през втората половина на миналото столетие в българската стоматология се подменят едни добри лечебни методики, които са били преподавани преди 1944 г., с други лечебни методики. Това се дължи на „превръщането“ на зъболекарите в държавни служители. Бидейки назначени на практика в стоматологичните клиники, зъболекарите тогава е трябвало да изпълняват работа по норматив. Работното им време е било разпределено на 6 часа работа с пациенти, час и половина за административна дейност и половин час за самоподготовка. За шестте часа работа с пациенти, стоматолозите е трябвало да се справят със зъболечението на 12 и половина души, за да си изпълнят норматива. За изпълнението на този норматив се е наложила подмяна на лечебните методики с такива, които позволяват на зъболекарите да се адаптират към него, защото реално на пациент зъболекарят е можел да отдели само 20-25 минути. А това време е абсолютно недостатъчно, за да завършиш дадена манипулация! В средите ни тези методики са познати като „памукотерапия“. Памукът се е влагал сериозно в зъболечението. Тогава кариесът се е лекувал на етапи: при първо посещение на пациента се почиства част от кариеса, поставя се лекарство и пломбата се прави при следващото му посещение. За да се направи една пломба качествено реално е необходим около един час. Тази подмяна на лечебната методика довежда до една друга посока на развитие на цялата българска стоматология. За съжаление, все още търпим последици от тази посока на развитие. Включително в български университети все още се преподава по тази методика.


Благодарение на частната инициатива и ненамесата на държавата в професията за последните 15-20 години българската дентална медицина се разви в бързи темпове и успя да навакса разликата спрямо водещите световни стандарти. В момента в България има зъболекари по всяка една специалност, които работят на световно ниво.

 

- Какви са последиците за българските пациенти от този завой в развитието на стоматологията ни?

 

За съжаление, последици е имало. И това се отнася за всяка една област в денталната медицина. Да вземем за пример пародонтита и лечението на пародонтита. Все още колеги, които са обучавани по тази методика, са на мнение, че пародонтитът не се лекува. Истината е, че пациент с пародонтит може да бъде много добре поддържан, така че да се забави прогресирането на заболяването и се избегне фаталната загуба на зъби. Съзнавам, че това, което казвам може да бъде скандално, но все пак правим сравнение с водещите стандарти в денталната медицина.


Днес българският пациент може да бъде спокоен, защото той може да намери най-високо ниво на качество сред клиники и зъболекари в страната, без да е необходимо да пътува зад граница, за да търси добро лечение.


Според мен стоматологията е може би единственият дял от медицината у нас с положителен финансов резултат по отношение на здравния туризъм. Първо, почти няма български граждани, които да пътуват в чужбина, за да лекуват зъбите си, с което се предотвратява изтичане на национален ресурс. Второ, има чужденци, които посещават страната ни специално, за да извършат зъболечение, което внася паричен поток в държавата.

 

- Споменахте, че благодарение на частната инициатива българската стоматология се развива, но все пак има разлика между един и друг зъболекар, между една и друга клиника, използвани методики и пр. Как пациентите могат да се ориентират правилно при кого могат да получат качествено съвременно зъболечение? 

 

Разковничето в това да намерим добър зъболекар, лекар или друг професионалист, е да намерим човек, който е търсещ и който се развива. Този, който има вътрешната потребност да се развива и да напредва в професията си, е много вероятно да владее съвременните техники за упражняване на професията си. Може би, най-важният критерий, който бих посочил при избора на зъболекар, е да се интересувате дали той продължава да се квалифицира – дали посещава достатъчно обучения в чужбина, на които да усвоява съвременни методи за лечение.


По принцип, това отправя темата към самоинициативата и необходимостта човек да бъде проактивен. Това е една широка тема, която може да бъде отправена и към учители, и към родители, и към цялото общество. За съжаление, много малко хора се замислят върху това какво означава да си проактивен и да бъдеш инициатор. Темата наистина е глобална и важи за целия спектър на живота, важи за всяка една професия, не само за избора на зъболекар, така също и за извънпрофесионалния живот. 

 

- Д-р Кирилов, какво е Вашето мнение, можем ли да говорим за здравеопазване в областта на денталната медицина в България?

 

Националните преговори за рамката, в която се сключва договор между зъболекарите в страната и обществото така, че то да получи едно добро здравеопазване в областта на денталната медицина, се води от Българския зъболекарски съюз (БЗС), като представител на цялото съсловие. Тези преговори се водят с изключителна дипломатичност отстрана на БЗС. Разбирам дипломатичния подход на БЗС и цялата сложност на системата на здравеопазване, но според мен има неща, които трябва да бъдат заявени ясно.


Финансирането на зъболечението отстрана на Националната здравноосигурителна каса е изключително недостатъчно, тоест бюджетът, който се отделя годишно за дентални дейности е крайно недостатъчен.


За 2020 г. се договориха 179,8 млн. лв. за дентални дейности и макар средствата да са с 12,8 млн. повече от миналата година, на фона на 4,7 млрд. лв. бюджет за здраве на НЗОК за годината цифрите са достатъчно красноречиви. 179 млн. лв. при условие, че говорим за 7 млн. население и поддържане здравето на 28 зъба на човек?! Сами можем да изчислим колко се пада на човек и на зъб! 


За мен има хронично недофинансиране на зъболечението отстрана на здравната каса от години. Заобикалянето на даден проблем, няма как да реши последиците от него. В дипломатичните разговори между БЗС и представителите на властта по Рамковия договор на НЗОК, които стават ежегодно, трябва да има баланс. Със сигурност, НЗОК трябва да може да си позволи да плати определени дентални дейности.


Тук е и мястото да се повдигнат всички нерешени проблеми около здравната каса като неплащането на здравноосигурителни вноски, несъбрани здравноосигурителни вноски и т. н. Постоянното отлагане на решаването на тези въпроси, прави проблемът с финансирането още по-сложен. Би трябвало да се намери адекватно решение, както и да се дадат отговори на въпроси кои са социално значимите проблеми, за които здравната каса е готова да заплати на зъболекарите, но да им заплати спрямо правилата за добра клинична практика и на реалните цени.


За преглед при лекар специалист здравната каса заплаща 25 – 30 лв. Тя плаща толкова и за една пломба. Няма как да сравним усилието, което трябва да положи един зъболекар по поставянето на една пломба с един преглед, който в повечето случаи представлява снемане на анамнеза. В тази връзка, не коментирам провеждането на изследвания, необходими да се извършат от този специалист, за да се постави диагноза, това е друга тема. 


За да бъде направена една пломба по правилата за добра дентална практика, първо трябва да бъде описано точно как се прави пломбата. Тази информация се съдържа в учебниците ни. Тоест, първо, трябва да се сложи кофердам, трябва да се изолира мястото по някакъв начин, трябва да се използва кариесиндикатор и т.н. Всички необходими стъпки са описани под формата на протокол в учебниците ни. Стойността от 25-30 лв., която определя НЗОК, за да се изпълни всичко това, е недействителна. Освен това с тази цена на пломба трябва да се покрият данъци, амортизация на апаратура, осигуровките на нашия асистент и всичко останало, което трябва да бъде платено във връзка с дейността.


За мен разговорът по Националния рамков договор (НРД) във връзка с определянето на бюджета за дентални дейности върви по един старомоден, некореспондиращ на ситуацията в момента начин. На масата на преговорите трябва да се поставят реалните проблеми и да се намерят най-добрите възможни решения на тези проблеми към настоящата ситуация в обществото. Защото, да, всеки би искал да покрием ортодонтското лечение на деца до 18-годишна възраст, както е във Франция, или както е организирано в Германия. Всеки би искал да си направи лечението на пулпитите и кариесите безплатно по здравна каса, но въпросът е дали ние като граждани сме готови да платим реалната цена на всичко това. Монетата винаги има две страни. От една страна, имаме извършване на дентална дейност и продукт, които имат своята реална цена, от друга, стои въпросът за какво имаме готовност да заплатим като общество за дентални дейности. Трябва да приемем, че за да получим желания резултат, трябва да сме наясно с и боравим с реалните им стойности. Това вероятно може да се постигне с повишаване на здравноосигурителните вноски и провеждането на ред промени в системата на здравеопазване. За мен системата в момента работи по инерция и не отразява реалността в здравеопазването, в частност в областта на стоматологията.

 

- Реално погледнато, пациентите доплащат за пломбите си...

 

Доплащането отново е в ниски граници и не отразява реалната стойност на направеното. Не говоря за това. Имам предвид следното: ако при преговорите за бюджета по НРД се стигне до извода, че НЗОК не може да си позволи да покрива цената на пломбите, тогава трябва да знаем какво може да си позволи да плати по реалната цена. Това е основният обществено значим проблем. Нататък следват останалите важни: обществено значим проблем е поддържането здравето на детските зъби, обществено значим проблем е ортодонтското лечение като част от подготовката за зряла възраст, обществено значим проблем е лечението на обеззъбяването...


Към момента има разминаване между регламентираното по НРД, възможностите на Касата и реалността в сектора.

 

- През последните няколко години се хвърлиха не малко усилия за силанизирането на детските зъби. Това има ли смисъл в тази връзка?

 

Изцяло приветствам всички програми, които могат да бъдат направени в посока силанизиране и превенцията на денталните заболявания. По принцип, профилактиката на заболяванията във всяка една сфера, не само денталните, е инвестиция, която пести ресурси. Има няколко вида профилактика: първична, която е насочена към предотвратяване развитието на заболяването; следва вторичната, което означава да лекуваш дадено заболяване в начален стадий и накрая е третичната профилактика, което всъщност представлява лечение на усложненията. Най-евтина е първичната профилактика. Знам, че има доста програми, по които се усвоиха европейски средства за силанизиране и изцяло приветствам тези усилия, може би, с препоръката те да станат по-достъпни за всички зъболекари в страната. Крайният резултат на едно прецизно изпълнение на силанизирането при детските зъби действително е много добър.

 

- БЗС успя да се договори за отпадане на възрастовото ограничение, касаещо поемането на зъбните протези при възрастните пациенти. Протезите не са ли твърде скъпи, за да бъдат поемани от ограничения бюджет, който определя Касата за дентални услуги?

 

Обеззъбяването е социално значим проблем и решението му на национално ниво е предмет на обществен договор между БЗС и НЗОК като представител на здравноосигурените пациенти в страната. Това е част от проблема, който коментирах. Трябва да има ясен обществен договор за това каква здравноосигурителна система ще правим и какво тя ще може да си позволи да поема при реални цени.


Факт е, че българинът е обеззъбен, но определено проблемът не е толкова голям. Напротив, България има едно добро здравеопазване в областта на денталната медицина. Има какво още да се желае, основно в насока профилактика, превенция на кариес, лечение на пародонтити, и това са мерки, които ще дадат резултати. 


Относно въпроса дали е скъпо, нека изясня, че лечението на обеззъбяването представлява третична профилактика. Причините за загуба на зъб могат да бъдат две: едната е кариес и  усложненията на кариеса и, втората, пародонтит и усложнения на пародонтита. Това са двете причини, поради които се губят зъби в 97-98% от случаите. И кариесът, и пародонтитът, се развиват, когато хигиената на устната кухина не е на добро ниво и липсва грижата да се правят редовни профилактични прегледи. Два профилактични прегледа годишно при личния зъболекар плюс почистване и полиране на зъбите могат значително да намалят процента на обеззъбяване в страната. 


Липсата на зъби е усложнение. Да, лечението на обеззъбяването е скъпо, също както по аналогия сърдечната трансплантация е с най-висока стойност в кардиологията. Логично е, че третичната профилактика изисква далеч по-голям ресурс. Като усилия, финансов ресурс, грижи, тя е най-скъпата. Основно, усилията трябва да бъдат насочени към това да не се стига до такива усложнения. После, обществото трябва да прецени какво може да си позволи да осигури в третичната профилактика, за да има солидарност в модела и тези хора бъдат подпомогнати да се справят със ситуацията. Това отново е въпрос на обществена дискусия и обществен договор. Но общественият договор трябва да бъде нов. Този, което е сключен преди 30 години, за мен е изчерпан.

 

- Можем ли да говорим за медицински стандарти в денталната медицина и какво следва да подобрим в тази насока? Вие частично засегнахте въпроса...

 

Това е много дискутабилен въпрос през последната година поради това, че се изготвят правила за добра практика и стандарти в денталната медицина. Правилата за добра практика вече са готови. Те бяха ангажимент на БЗС и благодарение на общи усилия, на частно практикуващи зъболекари и много колеги, които са активни в съсловния живот, се стигна до създаването на едни добри правила.


Стандартите по дентална медицина се разработват от националните консултанти, като те са делегирани от Министерство на здравеопазването. Там сме в ситуация, в която един човек трябва да разработи стандарт, който да касае всички зъболекари. При тези условия има известен риск от изкривяване на ситуацията и модела, тъй като това реално крие възможността за прокарване на лични интереси при създаването на тези стандарти. 


Професията обаче е регламентирана в европейското законодателство, а ние сме част от европейската общност. Според него дипломирайки се, зъболекарят има право да работи всичко, за което е обучен по време на следването си. Общественият договор, който всеки зъболекар сключва с обществото, е, че има квалификацията и отговорността да провежда определено лечение. В тази връзка смятам, че трябва да се изработи по-добър модел, в който да е засегната отговорността на зъболекаря за приложените от него лечебни методики.


При създаването на такива стандарти трябва да бъдем много внимателни, от една страна, трябва да можем да защитим интересите на пациентите и да гарантираме едно високо качествено здравеопазване, което да е факт не само в отделни клиники и при отделни зъболекари, а да стане валидно за всички. Но трябва да имаме предвид, че можем да залитнем и в друга крайност, която да прокара лични интереси в това кой какво има право да работи, което е в разрез с европейското законодателство. Допълнително, трябва да бъдат завишени изискванията за лична отговорност на зъболекарите за леченията на пациентите, които извършват. Трябва да има баланс между стандартите, които ще наложим, начините, по които ще ги наложим и защитата интересите на пациентите. 

 

- Съгласен ли сте, че все пак не всеки зъболекар може да извършва всяка една манипулация в стоматологията?

 

Не, не съм съгласен, че не може. Не бива да допускаме смесването на права с квалификация. Всеки лекар по дентална медицина има право да изпълнява всяка една манипулация по дентална медицина. Не всеки има квалификацията да я прави. Но опитът за държавно регулиране на това как да бъде придобита квалификацията ще създаде сериозни деформации. Какво имам предвид? Кое е по-ценно за един зъболекар – да направи специализация в български университет по дадена тема или да направи специализация по тази тема в университет или водещ център в Европа? За себе си съм избрал пътя да надграждам квалификацията и уменията си чрез специализации в чужбина. И за мен това е по-добрата квалификация. Запазването на частната инициатива и личния избор как един човек да се образова е много важно, за да запазим тенденцията българската дентална медицина да бъде на високо ниво и все повече български зъболекари да предлагат висококачествено съвременно лечение. Притеснява ме, че ако ограничим признаването на специализации само от българските университети, това ще деформира и спре развитието на българската стоматология.